Разказът

1.

През ръкава за самолета влизах в новия си живот – без мизерия, без двуцифрени хонорари и без евтин алкохол. Поне пет милиона идиоти ще купят книгата ми, това е сигурно. Толкова хубаво ми става, като си го представя, че нещо в мен предпочита да задържи този момент на очакване.

– Сър!? – подкани ме нетърпеливата стюардеса от KNT Air. Небрежно допрях екрана на смартфона до скенера, преминах. Важно тропкане по кухия под, гуд морнинг, бизнес класа, списание с лъскави неща, които се продават във въздуха,  топла храна, изключете телефоните и другите мобилни устройства, размахващи  колани стюарди и стюардеси…. Пет милиона по колко?

По две драми и половина, значи по лев и нещо. Кажи го пет милиона. Абе и четири да са, пак със сигурност правя последните си крачки като мизерник – просто оттук нататък нищо по-хубаво не може да ми се случи. И най-вече Гъзецов (така му викам, от истинското му име ми се гади) ще се спука поне на пет милиона парчета от яд.

Дано всичко се нареди добре. Отивам при един беден народ, наскоро отървал се от диктатурата на Великия учител. Може книгата да има нелегални сваляния от Интернет – нали и аз го правя понякога. Със сигурност и други хора, ще опитат да вземат парите на нещастните наивници с още девствени мозъци. Може да отпечатат повече екземпляри, отколкото ще ми отчетат? Или преводачът е идиот? Каквото и да е, със сигурност ще продам повече от нещастните две хиляди бройки дето успявам да пласирам в провалената си родина, спор по този въпрос няма и не трябва да има.

Защо се получи така ли? Малко хора имат късмет, още повече моя.  Да напишеш онзи разказ, да го изпратиш на човек, отвъд Стената който знае български. Той пък да го преведе и после – от компютър на компютър, първо номенклатурните синчета и студенцията, после чиновниците, които го разпечатваха и даваха на работниците, накрая дори селяните, дето нямаха какво да ядат, имаха копие от разказа.

Този разказ, който показа на умиращия режим какво нещо е западната култура, каква диктатура на свободомислието цари от другата страна на Стената.

Аз съм западната култура, ако не сте разбрали.

Не Флобер, не Кундера, не дори Гъзецов (пак ли споменавам този манаф!). Няма да го трия, той дори това не заслужава. Но да – докато се усетят какво е западна култура и какво не, аз ще съм цункал едни милиончета и ще съм се преселил в един по-добър свят. Ама наистина.