Киряк от Толстой

Казвам се Киряк. Роден съм през 1939 година в село Смин, Южна Добруджа, тогава Румъния. Сега живея в София и съм бивш заместник-председател на Изпълнителния комитет на Ленинския районен народен съвет. Не ме питайте колко агнета съм изял по новодомски трапези, задето съм уреждал апартаменти с подпис и запетая пред него – миризмата на агнешко изпълва ноздрите ми и днес, с уханието на онази епоха, която се опитвам да пресъздам що годе правдоподобно, за да впечатля Сузана във фейсбук.

Профила съм го създал не за да се запознавам с жени или да не дава Господ (а той твърди, че не дава) – с мъже, а за да си пиша с двете ми дъщери, които са в Америка и работят в един институт по физика и математика. И двете. В Масачузетс, разбира се, всички го знаят тоя институт, технологичния.

За какво ви занимавам с всичко това ли? Защото е стопроцентова лъжа.

Киряк не съществува, следователно и дъщерите, а за агнетата и новодомските трапези само съм чувал. Не съществува и цялата тази система, със спомени от която се опитвам да заинтригувам майка ми, въпросната Сузана, за която стана дума. Носталгията по онова време съществува единствено като възможна допирна тема, за която да си говоря с нея.

Защо го правя ли?

Защото майка ми съществува и на всичкото отгоре подозирам, че си пише с разни дядовци в уебпространството, заради което трябва да хвърлям едно внимателно око на нейните онлайн контакти и авантюри. Не за друго, но апартаментът, който ни е предоставен любезно от заместник-председателя на Кирковския районен народен съвет (чийто виртуален колега се явявам аз) като нищо може да отиде при някой напет старчок, който събира пенсионерки да изкачват Черни връх, облечен в бричове, с брезентова раница и златна значка „Покорител на планинските първенци“. Следват концерти в зала „България“, екскурзии-еднодневки до Рилския манастир, и накрая – елегантно плъзване с танго стъпка до Солун, което по всяка вероятност ще сложи върху овехтелия ревер на господина значката „Покорител на апартамент номер седемдесет и четири”  в квартал „Толстой“, блок и вход – нямат значение.

Не ме разбирайте погрешно, знам, че да се бъркаш в личния живот на родителите си е по-долно дори от това те да се бъркат в твоя. Целта ми е само да събера информация, да знам горе-долу какво прави майка ми, да не ѝ се случи нещо лошо, на нея, че и на апартамента, нещо като ранно предупреждение срещу опасността мама да се озове в костеливите ръце на някой одухотворен посивял тигър, който да я умори заедно с целия свят, който така добре мама е създала за мен. А тя носи и името Сузана, изкусителното име, каращо всеки що-годе способен на възпроизводство мъж да погледне през ключалката на вратата голото ѝ къпещо се тяло, независимо колко годишна се явява тя.