Актрисата и обущарят

Пак си се залежал. Вярно, студено е, ама не чак толкова. Не, няма поледица, снегът се стопи още онзи ден. Само си търсиш оправдание, извинявай, че ти го казвам. Чувстваш се слаб и схванат, така ли? Нищо чудно, това е от обездвижване и от застоялия въздух. Така си надул печката, сигурно е поне двайсет градуса. И прах като не бършеш… Колко ти е сметката за тока? Я намали малко, сложи я на три. Няма да е лошо и да попроветриш. Ама стига с това течение, хайде сега, и какво ако има леко течение? Като пенсионер си станал, само седиш тук на спареното и се оплакваш. И пак си минал единствено на хляб и кисело мляко, после се чудиш защо те свива жлъчката. Да бе, знам, че наистина си пенсионер, но това не значи, че трябва и да се държиш като такъв. Хайде, ставай да те водя малко навън, виж, и слънце се е показало. Ставай, ставай, нали не смяташ да лежиш на този диван до март месец? Ама си сложи костюма, няма да ходиш с тези продънени панталони, дума да не става. И жилетката, да. Да, студено е, нали вече ти казах, януари е. Януари, да, дванайсети. Годината да ти кажа ли, или това поне помниш? Хиляда деветстотин деветдесет и… Не се заяждам, иронизирам те – държиш се като бабичка. Като бабичка, казвам, досадна при това. Ха така, чуйте го само, аз съм се бил заяждал. А ти какво правиш? Какво като не съществувам, може и да не съществувам, но поне не съм се разпуснал като тебе. Разбира се, и аз мога да се разпусна и занемаря, нищо че съм въображаем, но тогава ти най-много ще съжаляваш, уверявам те. Стига сега, нека не се караме, че онази кикимора Атанасова пак ще извика кварталния и накрая ще свършим в лудницата двамата с теб. Хайде, спокойно, давай да тръгваме. Само си намери шала и такето, вземи портофейла и не забравяй да минеш през тоалетната. Капака затвори ли? Добре де, извинявай, само попитах. И виж да не си забравиш ключа.

Внимателно, точно пред вратата има голяма локва. Сутринта Генчева от долния етаж, като излизаше за работа, стъпи в нея и сега цял ден ще са ѝ мокри краката. И кални. А вечерта е на концерт в Радиото и няма да има време да се прибере преди това, защото трябва да мине и през шивачката да си вземе панталоните, онези с големите плохи при джобовете. Не те занимавам с глупости, просто ти разказвам. Разкажи ми ти нещо по-интересно, като толкова знаеш. Ама не за политика, защото ме изнервяш. Не бе, не си ти виновен, източниците ти са некачествени – стари вестници от сина на Миланова и новините по телевизора. Хората следят Ройтерс, Асошиейтед прес, Би Би Си и пак не им вярват, а ти само на продажни вестници и първа програма я караш. Най-добре е човек да си слуша Шостакович по радиото и да не се занимава с дивотии. По Канала ли ще вървим, или нагоре по „Граф Игнатиев”? По „Графа” е значително по-интересно според мен. Освен това може да погледнем в рибарския магазин какво има. Не, на прясна риба не се и надявам, още повече по това време, но може да си вземеш едни шпроти. Само да не се изненадаш, рибарят е изключително нелюбезен тези дни. Има си проблеми. Как какви проблеми, нали не искаше да те занимавам с глупости? Добре де, не се сърди, спирам. Кара се с дъщеря си, защото е решила да не му помага повече. А той се надяваше да я оставя вече сама в магазина и да си почине, че петнайсет години разнася щайги с лед и риба или стои прав зад тезгяха, краката му отичат и го болят. Мисли я за мързелива и неблагодарна, а освен това сега ще трябва да плаща и на помощник, защото наистина не може да се справи сам. Онзи ден вечерта ѝ вдигна страхотен скандал и се опита да я изгони от къщи, а тя се заключи в стаята си и пусна магнетофона на най-силното, за да не чува баща си. Мен ако питаш, право е момичето. Млада е, не е първа хубавица, пък и малко дебеличка, самотна е много.