Смъртта не е за всеки

Какво се оказва – бил съм в едно помещение с твоя трънен венец и не съм забелязал…

А е станало това ето как:

Първо ти сложихме трънен венец на главата, в знак на подигравка, задето се правиш на цар. След това те убихме.

След погребението ти венецът изчезна, за да се появи, векове по-късно, като находка на кръстоносците. Някой, който е наясно колко силно кръстоносците държат на подобни вещи, предвидливо им го изважда от Шкафа на Историята, те плесват с ръце и го отнасят в своя свят. 

През 1236 г. Бодуен, латински император на Константинопол, фалира за пореден път и отново иска огромен заем от венецианците.

„Е, този път – казват венецианците – искаме адекватно обезпечение. Цялата ти Империя е ипотекирана вече три пъти, освен едно нещо в нея!”

„А-а-а, венецианци, това – не! Само това – не! Няма да заложа Трънения венец!”

„Що бе, Бодуен – казали венецианците – ти нали не смяташ да ни завлечеш тоя път, нали ще си върнеш заема?”

„Е… да, де. Разбира се… Кога не съм си връщал заема…”

„Практически никога – рекли те. – И за това, за да си адекватно мотивиран този път, ще заложиш Трънения венец!”

А вътре в коварните си сърца венецианците, които не били никак наивни, потривали коварните си ръце с възлести, грабливи пръсти и си викали на акъла „Много ясно, че пак няма да ни върне парите, тоя гъз, този път обаче ще изгори като куче! Ще му задържим най-ценната реликва на Християнството!”

Именно така и станало. Бодуен взел парите, над сто хиляди милиона eвро сегашни пари, изпил ги и ги изял със замах в ипотекирания си дворец за има-няма една зима и след това изревал:

„Извинявайте, сега, ама аз нямам как да ви върна заема! Бъдете хора – върнете ми Венеца!”

„А-а-а – не, казали венецианците – този път – кур, мойто момче!”

„Ама … аз … аз съм господарят на света!” – изскимтял Бодуен.

На последното венецианците даже и съвсем нищо не отвърнали, а само махнали с ръка и се отдалечили към залеза с Реликвата, подаваща се от джоба на омазнената им лихварска мантия.