420 грама

Всичко започва в един хладен априлски подиробед, в който той, седейки на клозетната чиния в офиса си, получава просветление, че в този ден, 21-ви април, е ходил по голяма нужда цели пет пъти. Пресмята, че приблизителното тегло на изхвърлените от него фекалии би трябвало да надвишава шест килограма. Снощи също аках, мисли си, а изобщо не е възможно да съм изял толкова много храна – днес практически не съм кусвал нищо, а вчера цял ден карах на един бретцер, едно зеле с ким и едни наденички, обяд, който, макар и немалък, не надвишаваше четиристотин грама храна, т.е. би следвало да причини три, три и половина шепи лайна, не повече…

Вечерта на съботата, Лазаровден, когато с растящ ужас изчисли, че от четвъртъка насам бе срал общо осем пъти и прецени, че е изхвърлил в канализацията на града над десет килограма отпадъци, при положение, че от петък сутринта бе излял само един таратор и два геврека, реши да извърши точни измервания. В неделя сутринта хладният западен вятър проясни небето, той се избръсна, привчеса рядката черна коса върху арийския си череп и започна да сере в един найлонов плик, поставен на пода в банята. След всяко изхождане внимателно завързваше плика и го туряше връз електроннитя кантар, с който му бе услужила съседката му, светлоока балерина от руски произход, неподозираща за неговата цел. И макар внимателно да завързваше плика всеки път и да не цапаше кантара на Елена, все пак се чувстваше гузен – знаеше, че тя използва уреда да следи за телесното си тегло – показател, съдбоносен за кариерата на всяка балерина.

До вечерта на неделния ден изкара на пет пъти общо 6 килограма и 330 грама фекалии, които, както и да ги погледнеш, стояха в силно обезпокоително съотношение към общото тегло на храната, което беше погълнал през целия уикенд – 420 грама.

В понеделник паниката го заваладя изцяло и го отведе в Северната индустриална зона, в тайния храм на Големия Оракул на К’тулу. Жертвите бяха омити в извора на Хеката,  бяха заклани и принесени на олтара за ритуалното всеизгаряне. Кръвта от жертвите рисуваше из улеите в каменния под дръзки очертания, които той знаеше, че по-сетне без успех ще се опитва да забрави. Мъждива бе светлина на четирите кандила. От уредбата се разнасяха кобните звуци на  някакъв неопределен готик, или индъстриъл.