Балоните

Дядката не помръдна, дори когато Хлапака се притисна плътно в него. Гледаше го отдолу-нагоре и на топчестото му носле бръчките отново бяха изписали, сега доста по-разкрачена, буквата Ж. Беше свил юмруците на разперените си ръце, съскаше злобно. Някак не му се вярваше, че изговаря всички тези думи. Изпитваше удоволствие, че дава воля на яростта си. Но юмруците вече го боляха от стискане.

– Ти от ония ли си?

– От кои? – прошепна дядката и едва сега отстъпи. – Не те разбирам.

– Сега ще ти обясня – изрече заканително Хлапака. – Ей сега!

Настигна го, напъха ръка в страничния джоб на сакото му. Извади я бързо, заобиколи откъм гърба му и бръкна в другия му джоб. Там откри смачкани на топка левове. Дядката беше вдигнал високо балоните над главата си, сякаш да не му пречи, и се тресеше с цяло тяло. Червените му устни, покрити с белезникава суха ивица, се напукаха.

– Ама, малкия, моля ти се! – изрече на пресекулки той и добави: – Моля ти се!

– Ти си от ония! – каза Хлапака, вече по-убедено, и прибра в джоба на якето смачканите на топка банкноти. – Няма какво да те съжалявам.

– Малкия, аз исках само да помогна – заекна дядката. – Да ти помогна, ако е възможно.

– И аз исках само не знам какво си – изговори бързо Хлапака, отстъпи назад и го погледна присмехулно. – Но, виж, ето какво се получи.

Хлапака без да бърза се отдалечи. След няколко крачки се обърна. Дядката не беше помръднал от мястото си. Беше изпуснал балоните и продължаваше да се тресе. Хлапака продължи по-спокойно. Отново се обърна след няколко крачки. Трите балона бяха се събрали в края на паркинга. Вятърът ги раздвижи, тласна ги към най-близката кола и почти едновременно се чуха последователни звуци. Момчето се усмихна и с ожесточение завъртя глава, сякаш по някакъв начин беше предизвикало пукането на балоните.

Из сборника Аматьори, професионалисти и други участници(2010)