Балоните

Колебаеше се дали да поиска още един. Накрая реши, че и този му стига. Огледа се за всеки случай: нямаше каквато и да било заплаха в средата на ресторанта. Нищо не беше се променило. Отправи се решително към старото си място до входа. Там се обърна, опря длан в покривката на масата и огледа внимателно ресторанта. Прецени, че моментът беше подходящ, и взе филия хляб от пластмасовата панерка. Пъхна я в джоба на разкопчаното си яке, отново се огледа. Държеше изправен продълговатия балон, и така скриваше лицето си от повечето посетителите. Срещна само погледа на дядката, който сега беше съвсем близо.

Хлапака се обърна и с бързи крачки напусна ресторанта. Там бръкна в джоба на якето, извади филията. Тогава видя, че дядката също беше излязъл. Бяха му останали само два балона, държеше ги пред гърдите си, и се смути от погледа му. Момчето го погледна още веднъж, погледна и филията, неочаквано я подхвърли и със силен шут я изпрати далеко към паркираните коли. Тръгна решително в същата посока. Хубаво беше, че се сдоби с безплатен балон. Но вече беше почти на тринайсет и не се кефеше чак толкова.

– Даде ми жълт – каза високо Хлапака, защото забеляза, че дядката вървеше на няколко крачки след него. – Предпочитам червен.

– Червен ли? – чу се гласът на дядката.

– Обичам червеното.

– Сега нямам червен – каза със съжаление дядката и направи неясен жест с ръката. – Червените първи свършват.