Балоните

Хлапака неспокойно обърна глава към мерцедеса, който паркираше на заден ход. Погледна и в противоположната страна на паркинга. Там всичко беше спокойно. Автомобилите бяха наредени косо срещу по-ниската страна на ресторанта, на която нямаше прозорци. От мерцедеса се измъкна огромен мъж и се протегна с изпънати настрани лакти.

– Какъв ти е мерцедесът бе, бате? – попита отдалеко Хлапака. – Последен модел ли е?

– Шамари ли искаш? – попита мързеливо гигантът, без да го поглежда.– И марш от там, да не се върна.

Пресече с широки крачки асфалтираната алея, която отделяше паркинга от пространството пред ресторанта, покрито с  едър калдъръм. Хлапака се спря, защото беше го последвал на куц крак. Просто се забавляваше да върви след него. Изчака го да влезе в ресторанта, погледна през рамо паркираните коли и продължи по същия начин към въртящата се врата. Настина си играеше. Беше нормално за момче на неговата възраст. Най-накрая, когато стигна входа на ресторанта, беше изминало достатъчно време и вече нямаше опасност да се сблъска с великана.

В ресторанта беше топло, и почти веднага забрави за студа навън. Застана в страни от входа, до празна маса с червена покривка на правоъгълни тъмни квадрати, и се огледа. Никъде не успя да го открие. Най-вероятно само беше му се сторил толкова грамаден. Тук, сред други възрастни като него, беше се загубил. В отсрещния ъгъл хората бяха се изправили около две събрани надълго маси, отрупани с пълни чинии. Имаше и вази с цветя. Смееха се, прегръщаха се, ръкопляскаха. Изглежда нещо празнуваха. Не бяха дошли само да вечерят. Няколко деца се държаха за ръце и се въртяха в кръг. Гледаше ги с безразличие.

Скоро погледът му спря върху дядката, който държеше над главата си букет от разноцветни балони. Пристъпваше ситно около детското хорце и подаваше балон на всяко дете. Кръгът скоро се развали. Всички размахваха балоните, стиснали ги за дългите пластмасови дръжки. Дядката продължи между масите със застинала усмивка. На всяко дете даваше от разноцветните балони. Хлапака решително го последва. Застана срещу дядката, загледа го с широко отворени очи. Отблизо личеше, че бузите му са начервени. Две кръгли петна. В усмивката му също имаше някаква изкуствена червенина, подчертана от дебелите влажни устни и лъскавата слюнка. Подаде му балона с лек поклон, устните му се раздвижиха, оживяха. Обърна се и продължи между масите.