Висока облачност

Той се отдалечава, вади телефона, за да види колко е часът. Дванайсет. Усеща краката си замръзнали, пръстите на ръцете също. След един час има уговорка за обяд с приятел. Оглежда хората наоколо. Появили са се нови лица, тълпата е станала по-голяма и по-нетърпелива. Хората жужат. Пред входа на блока са спрели още полицейски коли. Полицаите пушат и потропват на студа някакъв строг танц.

Той се колебае. Ако мъжът скочи до десет-петнайсет минути, той има големи шансове да успее да се вмести в програмата и да не закъснее за обяда. Държи телефона си в ръка и се чуди да отмени ли срещата, или не. После му хрумва очевидното – ако този човек наистина скочи, със сигурност на него повече няма да му е до храна. Набира номера на приятеля си.

– Здравей! За срещата след малко… Няма да успея… Да се видим друг път. Днес е лудница.

Докато говори, не изпуска самоубиеца от поглед. Един малък мъж, кацнал на високите етажи като рядка и застрашена птица, която всеки момент ще отлети.

– Да, имам много задачи днес. На събитие съм в момента… Да, важно събитие. Да, направо на живот и смърт…

Отсреща явно не му вярват.

– Не бе, не те лъжа. Изстреляха ме рано сутринта от редакцията и не знам кога ще приключа. Дай да го оставим за друг път… – опитва се да приключи разговора, но това не се оказва толкова лесно.

– Не, не е интересно събитие. Не се шегувам. Наистина не е интересно. Е, добре, ще ти кажа. Един самоубиец виси на седмия етаж и аз трябва да остана тук, докато скочи… Може и да не скочи. Все едно… В смисъл, не е все едно дали ще скочи, или не… Просто аз трябва да остана до края…

Приятелят му е любопитен, пита на колко години е самоубиецът, дали е женен, каква е причината, дали е любовна мъка, или е закъсал финансово, въобще всички онези въпроси, които той самият вече би трябвало да е задал на хората наоколо, ако си беше свършил работата както трябва. Накрая му омръзва всичко това.

– Виж, не мога да говоря сега. Ще се чуем по-късно… Не, човекът още е горе. Не е скочил… Засега… Да, ще ти кажа какво се е случило… Ще ти звънна.

Затваря телефона и тогава си дава сметка, че е обещал да разкаже какво се е случило с онзи тон, с който обикновено обещава да му каже резултата от някой футболен мач. За момент чувства истински срам под погледа на онзи мъж от седмия етаж. После поглежда нагоре и вижда, че облаците са се вдигнали, а него вече го няма.

Из сборника Висока облачност (2017)