Висока облачност

Той се оглежда наоколо, до него млада жена кърши ръце и изглежда наистина притеснена. Той се приближава към нея.

– Познавате ли го? – посочва й с поглед самоубиеца.

– Не! – категорична е тя. – Аз луди хора не познавам!

Сега вече е заинтригуван.

– Защо смятате, че мъжът има психични проблеми?

– Погледнете го! Седнал е на прозореца и се готви да се хвърли всеки момент. Според вас нормален ли е? – пита тя.

– Ясно – казва той и прави крачка назад. Оттук полезна информация няма да изскочи.

– Нормалните мъже не скачат от блоковете – продължава жената. – Те се гърмят.

– Какво правят? – спира се той.

– Стрелят се. Теглят си куршум в главата. Отиват и се давят в някоя буйна ръка. Режат си вените. Не скачат.

Той остава за момент като гръмнат. Жената продължава:

– Скачането е работа на жените. Когато нямат сили да направят нещо друго. Те имат само два варианта – вземат хапчета или събират последни сили да се хвърлят отнякъде. А този човек може би има жена. Сигурно има и деца. Дали е помислил за тях? Как ще се почувстват те след това?

– Психолог ли сте? – пита я той. Цитат с психолог ще стои много добре в текста.

– Не – казва жената. – Просто знам статистиката. А статистиката казва, че това е женска постъпка. Истинските мъже не постъпват така.

– Ясно – казва той. – Не го познавате.

– Не го познавам – съгласява се жената. – Но ми е ясен! – И се обръща към самоубиеца: – Скачай, страхливецо! Всяка жена е по-смела от теб!

Той бързо-бързо се отдалечава. Вдига поглед нагоре – мъжът е все така сам, нерешителен, провесил крака в нищото. Може би е много изплашен. Обърнал нормалния ход на времето – вероятно в понеделник сутрин вече трябва да е на работа, като всички останали, трябва да е завел децата на училище, да е отметнал част от задачите. Сега нещо се е объркало – той е заявил на всички, че го е страх, а червеното яке е знак – ето, вижте ме.

Е, добре, видяхме те, казва си той. Въпросът е какво следва оттук-нататък.

Пред блока тълпата става все по-голяма и по-шумна. Известно време той тъпче на едно място, поглежда към самоубиеца, към високите етажи на съседните блокове, където надничат хора зад прозорците. После се насочва към група мъже, които спорят. На негова възраст са, единият е с татуировки по врата.

– Случайно да познавате самоубиеца?

– Ще залагаш ли? – директно пита едно от момчетата, което енергично премята дъвка в устата си.

– Какво да залагам? – пита той и прехвърля бележника си от ръка в ръка.

– Дали ще скочи, или не. Можеш и да заложиш дали ще скочи до един час, или след това. Ти избираш – пояснява друг.

– Но коефициентите за време не са много високи. Тоя смотаняк няма да скочи поне още един час.

– Скачай, бе! Скачай! – вика мъжът с татуировките към самоубиеца.

Той отстъпва крачка назад. От шест години е репортер. Виждал е какво ли не.

– Какво ме зяпаш? – пита го онзи мъж с татуировките. – Заложил съм доста пари на този мухльо, че ще скочи.

Онова – първото момче, с дъвката, се смее.

– Няма да скочи. Сега го обработват с психолог. Полицаите си знаят работата. Щом не е скочил веднага, въобще няма да скочи. Тоя е пълен нещастник.

– Скачай, бе нещастник! – реве онзи със заложените пари. – Скачай!

Още двама-трима му пригласят. Подскачат на студа, за да се сгреят, и скандират:

– Скачай! Скачай! Скачай!

Момчето с дъвката се смее. Изглежда, че резултатът засега го устройва.

– Ако аз бях на негово място, въобще нямаше да скоча за кефа на някого. Така си прецакваш шансовете за успех. Онзи няма да скочи нарочно.

Мъжът с татуировките вече е ядосан:

– Ако си на негово място, ще ти се живее ли, ако долу има тълпа, която крещи „скачай, скачай“? – пита той.

За момент групата се умълчава, той хвърля поглед към самоубиеца – мъжът е все така недосегаем, взрян някъде в облаците над града, някъде много далече, над тези неща.

– Няма ли да залагаш? – пита го момчето с дъвката.

– Може би по-късно…

– Няма по-късно, мой човек. Залага се сега. И без това ако някой не скочи веднага, след това става съмнително дали въобще ще скочи.

– За скачането не се иска много мислене. Започнат ли да мислят, край… – подхвърля друго момче.

– Скочи бе, моля те! – крещи към седмия етаж мъжът с татуировките. – Моля те, скочи!