Висока облачност

Хората млъкват. Трима мъже и още три жени на около шестдесет-седемдесет години го оглеждат така, все едно се опитват да си спомнят откъде го познават. Не го познават.

– Откъде ще знам?! – сопва му се един от мъжете. – Ако искаш, ходи го питай!

– Откога виси горе?

– От осем часа сутринта – към тях се присъединява по-млада жена, която тегли след себе си куче на каишка. – В осем излизам да разхождам Нора. Живея отсреща и видях, че онзи мъж е седнал на прозореца. Аз първа звъннах на полицията.

– Е, как може да лъжете така?! – сърди се един от мъжете. – Още в седем и половина го видях. Извиках му да се прибира, преди да е станала някаква беля, но той не помръдна. Още тогава звъннах на телефон 112.

– Сигурен ли сте? – не се отказва жената. – Защото, когато се обадих на полицията, не знаеха за инцидента…

– Какъв инцидент? – възмущава се една от бабите. – Човекът още е жив!

– Не се изразих правилно – извинява се жената. – Исках да кажа, че в полицията не знаеха за този случай, казаха, че ще изпратят коли, записаха ми името, какво работя, къде живея…

– Те винаги така правят! – обажда се друг от старците. – Записват ти всички данни, все едно си престъпник.

На него му трябва време да осмисли цялата тази информация.

– Чакайте, чакайте малко! Искате да кажете, че този човек виси там вече три часа и половина?

– Четири часа – поправя го дядото. – От седем и половина сутринта. Не от осем.

– Ще измръзне горкичкият – казва по-младата жена. – Днес температурите са много ниски. Ето и Нора цялата трепери.

Всички погледи се обръщат към кучето. Йоркширски териер. И не трепери.

– Много е грозно това куче – подхвърля една от бабите.

– Как можете да говорите така? – възмущава се жената.

– Аз предпочитам големите кучета. Да са силни. Да има полза от тях – казва друг от мъжете.

– Вие каква полза искате да имате от кучето? Или го обичате, или не! – повишава глас собственичката на Нора.

– Хора, хора – той се опитва да им припомни защо висят тук в студа. – Въпросът е кой е този човек и дали ще скочи скоро.

Всички погледи се вдигат нагоре.

– Хм, според мен няма да изкара още дълго – колебливо заявява една от възрастните дами и за момент настава мълчание.

Ярко червило, черни ръкавици, кожена яка. Виж, как остаряват хората, хрумва му за секунда. За повече няма време.

Мъжете се споглеждат.

– Не му давам повече от половин час и ще скочи – казва един от старците.

– Няма половин час. За двайсет минути и ще е долу – предвижда друг.

– Аз вече замръзнах тук. Представям си как се е вледенил горе – обажда се трети.

– Горе има и по-силен вятър – казва друга жена. – Тогава студът се усеща по-силно. Аз съм бивш метеоролог.

Той се отдалечава от групата. Представя си как изглежда светът отгоре – градът рано сутрин; малките хора, които образуват нетрайни групи, и мъглата, която леко се вдига. Изглежда ли това като свят, в който искаш да живееш още трийсет-четиридесет години? Особено сега, когато си толкова над нещата?

Той вдига поглед нагоре и търси самоубиеца. Отдалече не личи много – мъж, с черна коса, черен панталон и червено яке. Спокоен, странно неподвижен. Възраст между трийсет и четиридесет години. И това е всичко. После му хрумва – възможно ли е човек да тръгне да се самоубива и да облече червено яке? Само преди дни прави интервю със специалист по цветовете. Червеното олицетворява живота и енергията. Сила, смелост, сексуалност, агресия, домат, огън, кръв, ябълки, война…

В момента му се ще да му звънне на онзи специалист и да го попита какъв точно знак може да ни даде червеното яке на един самоубиец. Ябълка, енергия, сила, домат, сексуалност, агресия, слънце? В един отчаян човек, буквално застанал на ръба? Човек, който няма силата да направи още една крачка?