Баща му си пусна брада. Но не брада като нормалните хора, а почти две педи дълга – побеляла, развята, така че старецът приличаше на някой гневен старозаветен пророк, тръгнал да обикаля квартала с голяма пазарска чанта. Бившият счетоводител държеше под око цените на зеленчуците, стар навик на човек, който цял живот е свикнал да внимава в сметките и да купува изгодно, и може би затова сега имаше нещо заплашително в тази всекидневна разходка до пазара, в това забързано обикаляне на стареца, който се носеше сред хората развял брада, все едно е на крачка от някое откровение, а то все му се изплъзва.
На майка му това не ѝ правеше впечатление.
– Баща ми, защо не вземеш да се обръснеш? – подхвърляше му той по време на онези протяжни неделни обеди, когато прескачаше да ги види какво правят.
– Така съм си добре – казваше баща му и продължаваше да се храни.
Но той разпознаваше този тон – някога по същия начин и той отказваше да отиде да се подстриже.
„Така съм си добре“, отговаряше и той преди петнайсет години.
– Според мен тази брада те прави по-стар – казваше на баща си.
Баща му се усмихваше, а майка му не забелязваше нищо. Някогашната ѝ наблюдателност беше приспана. Изненадващо на шейсет и пет години бившата учителка вече не се тревожеше за нищо – нито за растящите цени на салатите, нито за възпитанието на съседските деца, нито за грубостта на света или за брадите на хората. Нищо. Почти нирвана.
– И прическата ли си променил? – той продължаваше да се взира в баща си. – Има нещо различно в теб.
– Да. Вече съм на седемдесет – отговаряше с достойнство баща му.
– Ето, това е – протяга се той през масата. – Това е различното. Какъв е този странен бретон? Не помня преди да си имал бретон. Той те прави различен.
– Е, със сигурност и преди не съм ходел с диадема – усмихваше се баща му над супата.
– И бакенбардите. Откога си пуснал такива бакенбарди? Изобщо не ти отиват.
– Напротив. Като млад имах бакенбарди.
Да, това би могло да бъде добро обяснение. Носталгия по младостта. Но баща му не беше такъв човек.
– Днес никой не носи бакенбарди. Изглеждаш смешно.
Баща му само вдигаше рамене незаинтересовано:
– Мога да си го позволя.