Рецепта за арабски сладкиш

Той усети, че нещо не е наред в Йемен. Вярно, не можеше да открие Йемен на картата, но знаците бяха ясни – Самир не се усмихваше, бадемовите сладкиши горчаха, а сиропираните десерти не струваха.

– Май става нещо в Йемен. Самир сигурно си има проблеми –  казваше той на останалите мъже.

– Не говори глупости – отрязваше го Андрей, който беше най-възрастният от тях и следователно най-големият скептик, убеден, че нищо не е такова, каквото изглежда.

– Остави Самир на мира. Какво общо има тук Йемен? – питаха и другите.

Той ги разбираше. Днес кой се интересува от нещо, което се случва на другия край на света? Какво ги засяга? Тези мъже работеха на пазара от години, помнеха и добри времена, оцеляваха в лошите. Сега живееха в някакво отсрочено време – все едно им бяха отпуснали още някоя година, за да си поемат въздух преди големите вериги да са погълнали малките играчи и да са направили безсмислено съществуването им. Обикновено през топлите вечери – от април до октомври, мъжете не бързаха да си ходят, вадеха маса и столове, и на светлината на уличните лампи играеха карти, понякога шах, друг път – табла, но най-вече – опитваха се да се държат като отбор. Светът се променя, но каквото и да се случи – те на другия ден отваряха магазините, нали?

А той сега усещаше, че нещо не е както трябва. Наблюдаваше Самир, който сутрин зареждаше пекарната със сладкиши, точеше кори, смесваше подправки, кипваше сиропи, но беше някак уморен, вечер си бършеше ръцете в бялата престилка не като човек, който е доволен от свършеното през деня, а като някой, който е много далеч оттук.

– Самир е нещо отнесен. Пък и е развалил сладкишите – казваше той на останалите и им разваляше играта.

– Може да е влюбен –  предполагаше Марто, собственикът на рибарския магазин. – Може Самир да си има тайна любов.

– Или да е болен – предполагаше Тони, който държеше магазина за семена. Чудно е как при неговия песимизъм семената въобще покълваха.

– Според мен нещо става в Йемен – повтаряше той. – Самир нещо го мъчи. И сладките не са същите.

– Стига с тоя Самир – сърдеше се Андрей. –   Като не харесваш баклавите му, не купувай от него и край.