Какво сънуват вълците

После мъжете се отпускат, идва най-приятната част от лова и започват митовете.

– Седемдесет и пет процента от лова минава на маса – чува да казва някой.

А мъжът ѝ, който вкъщи отбива до последно атаките да измие чиниите или да вдигне масата, сега е пръв ентусиаст да подготви жарта за камината и да се занимава с изтънчения ритуал по приготвянето на храната.

– Това е наденица от глиган – един от дядовците ѝ подава парче месо, набодено на върха на ножа.

– Знаеше ли, че мъжът ти е толкова добър на скарата – пита я друг от мъжете.

Тя клати глава, докато се бори с месото.

– Това беше тайна – смее се и мъжът ѝ. А тя от години не го е виждала толкова весел.

Това е моментът, когато нещата престават да бъдат такива, каквито изглеждат. Пушката не е просто пушка. Мъжете разказват как някой бил кръстил пушката си Милка и към нея се обръщал само по име. Друг се хвали, че неговата ловна карабина стреляла сама, когато видела дивеч. Някой сочи еленовите рога на стената и казва, че всъщност били негови…

Мъжът ѝ се навежда над нея и ѝ обяснява, че обикновено разговорът минава през няколко етапа. Първо говори един и всички слушат. Вторият етап е, когато всеки си говори с някого, по групички. Финалът е, когато всички говорят и никой не слуша.

– Виждате ли колко хубаво стана, че не хванахме вълк? Ако бяхме хванали, сега всички щяхме да завиждаме на онзи, който го е убил – обявява по някое време председателят на дружинката и всички се съгласяват.

На връщане пак е тъмно, само фаровете хвърлят светлина върху платното, а пътят май се изминава по-бързо. Те отново мълчат в колата, но мъжът ѝ си тананика тихо някаква мелодия, която тя не може да разпознае.

– Мога да си купя пушка и аз – казва му тя и чака реакция.

Той не реагира с думи, само я поглежда и се усмихва.

Тя продължава да си зяпа пътя, брои прекъсванията на осевата линия, после ѝ писва, гледа как плавно се вие пътят и по някое време решава, че техният вълк тази нощ е сънувал хубави сънища.

Из сборника Какво сънуват вълците (2011)