Какво сънуват вълците

 Докато катерят в снега, мъжете говорят приглушено, ръкомахат и шепнешком се разбират кой къде да застане. Пътем се заглеждат в следите по снега – това там е било прасе, това е лисица, хванали са натам, ето тук е минал заек, виж колко много са били… После си пожелават тихо „наслука“ и застават на пост. Мъжът ѝ преминава реката, за да чака вълка. Тя тъкмо се радва на възможността да останат сами и да го разпита някои неща. Той обаче май предусеща за какво става въпрос и ѝ показва със знак да пази тишина.

– Наистина ли ще стреляш, ако видиш вълк?

Той я изглежда така, все едно сега я вижда за първи път:

– А какво да правя? Да го погаля ли?

– Няма ли да ти е жал?

– Тихо!

– Ако не знаеш – това си е убийство…

А той май е ядосан.

– Това да не ти е „Ну, погоди”! По това време на годината вълците се нахвърлят върху всичко. Нападат дори дивите коне, които живеят по високите части на планината. А конете се събират в кръг, прибират по-слабите животни в средата и започват да ритат със задните крака. Само така могат да се спасят.

Тя е изумена:

– Да не си прекалил с гледането на Animal Planet!

Той ѝ хвърля гаден поглед и просъсква:

– Млъкни, защото, ако продължаваш така, повече няма да стъпиш тук!

Тя му обръща гръб обидено, но иначе е доволна. Особено я радва онова „друг път” и това, че той допуска, че могат да идват и следващите пъти заедно.

Висенето в снега продължава сигурно час-два. Тя прави снежни топки, които не смее да метне нанякъде. Чертае фигурки с една пръчка по снега. От време на време се чува по някой изстрел, гърмене на пиратки, с които се гонят животните, и това е. После един по един ловджиите се отказват.

– Този път вълк няма да има – казва мъжът ѝ.

„Каква изненада!“ – мисли си тя, а не го казва, защото не иска да си къса билета за следващия път.

– Нашият район се оказа прочистен и работата е свършена – обяснява един от мъжете, с когото заедно слизат надолу по пътеката.

– Нямахме късмет, но не всеки път е така – казва ѝ извинително друг мъж от селото, когато вади от раницата храната, която си носи. Тя му се усмихва мило, така, както сигурно само майките се усмихват на глупостите на децата си.