Какво сънуват вълците

Една вечер, след особено гаден работен ден, тя му поставя ребром въпроса. В случая – просто застава под формата на главна буква Ф.

– Искам да дойда утре с теб!

Той вдига глава от монитора изненадан.

– Какво ще правиш с нас?

– А ти какво правиш?

– Аз отивам на лов.

– Досега нищо не си убил, така че и аз ще правя същото.

– Ще ти е скучно – пробва още веднъж той.

– И тук ми е скучно. Пък и никой не е умрял от скука.

– Жените не носят късмет, когато идват на лов. Момчетата ще ме гледат на криво – казва с равен глас той.

Не вдига скандали, няма викове, той не е такъв човек. Това просто е последният му опит да я разубеди.

– Доколкото знам, вие от години нямате късмет, така че нищо няма да разваля.

– Утре тръгваме в пет. Ще трябва да си приготвиш дебели дрехи.

Сега тя седи до него и всичко ѝ се струва нереално. Пътят е хлъзгав, навън е студено и за да не заспи, тя следи осевата линия на пътя – брои прекъсванията, стига до сто и няколко и се отказва, поглежда към него, но той изглежда много сериозен и далечен. Тя отново следи пътя напред и всичко ѝ се струва нереално като в някой автомобилен симулатор.

– Това не ти ли прилича на игра? На “Колин МакРий” например…

– Рали състезателя ли имаш предвид, или играта?

– Не знаех, че има и такъв състезател, мислех, че е само компютърната игра – казва тя, доволна, че поне си говорят.

– Колин МакРий става най-младият световен шампион през 1995, печели титлата със „Субару”, той е измислил и играта.

– Аха, със „Субару”.

– Преди четири години заедно с петгодишния си син се разбиха с хеликоптер в Шотландия.

– Ужас – казва тя. – Не знаех.

Той не отговаря и отново потъват в полусън. Само дето тя си мисли: „Лошо начало”.