От сряда до събота

Жената излезе и застана отвън до прозореца, запали цигара. Даньо скочи така рязко, че бастунът му падна на мозайката и разби тишината на гръмки смехове. Недко, таксиметровият шофьор от Сливен, се наведе пъргаво, вдигна го и му го подаде:

– Дано бастунът ти е здрав, че ангелът ти е слаб, Даньо – рече и брадясалото му изпито лице хитровато грейна.

Но онзи не го чу, повлече стъпала и заопипва джоба си за кутията с цигари. Трясна вратата зад гърба си, примъкна се близо до жената и седна на перваза.

– Кога дойдохте, днеска ли? Аз съм от понеделник и не съм ви виждал досега.

– Да, днес пристигнах.

– И какво лекувате? Вратлето Ви май се е схванало като гледам.

– Да – промълви неохотно жената и си сложи качулката.

– И аз имам качулка – като дете се разхили Даньо, захапа предизвикателно цигарата си и с две ръце си нахлузи качулката на суичъра.

– Става хладно – по-скоро на себе си рече тя.

– Откъде си?

– Отдалеч.

– Откъде отдалеч?

– От Бурса.

– И как се казваш? Аз съм Даньо.

– Латифе ми е името. Тук за малко бях прекръстена на Лидия.

– От българските турци си значи. Аз пък ще те прекръстя на Василиса. Василиса прекрасна, на колко си години?

– На много.

– На колко много? На петдесет, на сто, на двеста?

– На четиредесет и седем. Да не си ченге, та ме разпитваш?

– Да, ченге съм. Главен полицай Данев. По-млада изглеждаш, сигурно защото се обличаш така.

– Как?

– Като луда.

– Като луда ли? – оживи се сякаш жената и звънко се разсмя.

– Какви процедури ти назначиха?

– Обичайните.

– И кои са обичайните? Екстензия ще ти правят ли, тангентор имаш ли?

– Да, и ултразвук, и подводна гимнастика.

– От колко ти е гимнастиката?

– От десет.

– Значи си в групата след мен. Но можем да се видим на закуска.

– Сигурно. Сега ще се качвам, много се уморих от дългото пътуване.

– И палтото ти е дълго. Гледай да не го застъпиш по стълбите. На кой етаж си?

– На третия.

– И аз съм на третия. В триста и осма. Веднъж ми бяха дали луксозния апартамент долу, ама голям студ там. Инак ваната си е вътре, удобства всякакви, но голям студ. Тук през пролетта и лятото е приказно, и плаж си има на външния басейн. Ти идвала ли си друг път?

– Не. Но ако ми хареса, ще дойда пак.

– Защо слизаш да пушиш тук?

– Не може в стаите.

– На всеки етаж си има тераса. В края на коридора.

– Няма да слизам повече, значи. Лека нощ.