От сряда до събота

Беше се закопчал за страданието си с поне хиляда безопасни игли, но тук, в санаториума, страданието бе част от пейзажа. Оголелите ноемврийски дървеса, безброят от мяукащи и умилкващи се проскубани котки и куцащите, изгърбени, деформирани човешки тела в анцузи и хавлии по особен начин разширяваха тъгата и така я разреждаха, правеха я поносима. Спасявахме се и като се споделяхме, с ипохондричен фанатизъм всеки изброяваше диагнози и болнични опитности, докато играехме карти и табла почти до полунощ. Сядахме, още по-точно е да се каже скупчвахме се във фоайето на новата сграда, едно отчаяно мъжко общество по чехли, и неназовимия, но разтърсващ тътен на някакви древни бойци сякаш ни влудяваше, та се вживявахме здравата, псувахме и викахме, смеехме се на грубите вицове и мръсни подмятания, преди унило да се затътрим към стаите си накрая. Говоря като съучастник, макар да бях само един отчаян свидетел, самоотстранен, но и съпричастен по собствен избор.

Той побеждаваше винаги, изглежда защото историята му бе най-нелепо-тежката, но надали такава мярка за справедливост е допустима. Не. Просто бе стегнат и буден мъж, нахъсен и силен, още несмирим, пълен с недовършени битки в себе си, нервен, чаровен и самовлюбен. Бивш републикански шампион по джудо. Природно интелигентен. С качулката на сивия си суичър, обрамчила лицето му, с наболата брада и святкащите очи понякога напомняше на сова, на накокошинена сова по-точно. За пенсиониран директор на механотехникум като мен, чиято участ са прекосили стотици големи и различни момчета, бе прелюбопитно да наблюдавам Даньо. Ама че име, дори не бе съкращение от Йордан, не. Даньо Данев, с лидерски качества, наполовина опадали зъби на трийсет и девет и бастун вместо крака. Всъщност можеше да подтичва по няколко метра, влачейки стъпала, да изкачва стълбите до третия етаж, вкопчен в парапета, но не и да ходи. Всички в санаториума го познаваха, защото идваше тук, при тежката вода, за пети или шести път, придружаван от баща си. Пък и му харесваше да е в центъра на вниманието, да се задява остроумно и соленичко с рехабилитаторките и лекарките, прикован в полунеподвижността си словесен хъшлак.