Леда и лебеда

Август отшумяваше като приказка, а къмпингът не се изпразваше. Напротив, продължаваше да се пълни и всеки ден палатките се сгъстяваха плътно една до друга. Бяхме заобиколени от досадни съседи, които от сутрин до вечер се занимаваха с бита си – готвеха яхнии и пържеха кюфтета върху газови котлони, перяха в пластмасови легени и простираха пред палатките си, караха се и биеха децата си.

Най-шумно беше една семейство италианци, мъж, жена и четиринайсетгодишен син, които общо тежаха към четиристотин килограма. По цял ден те лапаха макарони с кетчуп и с пълни уста се караха така, че целият къмпинг ехтеше. Всичко това беше адски досадно за околните и един ден Захари се промъкна до караваната им и сипа пакетче английска сол в тенджерата с макароните. Не след дълго италианците се разхлабиха и млъкнаха, а на всеки половин час можеше да се види как облите им тела се телепортират към тоалетните. Веднага щом се затегнаха, закачиха караваната за мерцедеса с торински номер и отбръмчаха към Ботуша си.

На тяхно място обаче се настаниха четирима нашенски хлапака, на които предстоеше влизане в казармата. Те пиеха концентрат без прекъсване и слушаха метален звук от касетофон, набримчен да дупка. В един момент така се спиртосаха, че заприличаха на ембриони в стъкленица. Забравиха имената си, не помнеха кога са дошли и кога трябва да си тръгват. Стояха вцепенени като бледи кукли и гледаха около себе си с невиждащи очи. Калоян твърдеше, че ги е видял да поглъщат с гроздовата и някакви таблетки. Неочаквано на входа на къмпинга се появиха родителите на единия хлапак, бяха дошли да го навестят. Той беше толкова упоен, че не можа да ги разпознае. Разтревожен, бащата каза:

– Откачил е! Да викаме линейка!

А жалната майка се захлупи да ридае върху пясъка.

Съвсем близо до нашите палатки бяха опънали двуместна хималайка двама свалячи от Горна Оряховица. По цял ден те кръстосваха плажа и надуваха мускулите си, но никога не оставаха с празни ръце. Всяка вечер се завръщаха като от лов, влачейки по някоя полякиня. Вкарваха улова си в хималайката, а палатката се размърдваше като жива от играта на телата. Отстрани можеше съвсем ясно да се чуе следния диалог:

– Не хцем, не хцем!

– Хцеш, мама ти стара, хцеш!

Една сутрин, на връщане от чешмите, забелязах пред някаква палатка много накъсани цветни книжки. Наведох се и установих, че това са опаковки от презервативи. Преброих ги – бяха дванайсет. Дванайсет за една нощ – това се казва постижение! Седнах недалеч от непознатата палатка, за да видя що за хора ще излязат оттам. Не след дълго ципът се отвори и отвътре се търкулнаха две тела, огромни и с неопределена форма, като от фамилията на татко Барба. Гледах двамата барбарони и не можех да разбера пола им. Този, който повече приличаше на мъж, беше с рокля, а другият, който повече приличаше на жена, имаше брада. Премигах на парцали като Алиса в страната на чудесата и не посмях да разкажа тая история на никого от компанията, за да не помислят и мен за откачен.

Ето такива идиотски неща се случваха през това лято на къмпинга. В цялата суматоха пристигна и Теодоси. Не беше сам – от раницата му се подаваше лебедова шия с жълта човка.