Погледни ме в очите

Марта слезе от последната спирка на тролея и се огледа. Вятърът вееше вестници по бетонената площадка. Будката за билети все още работеше и скромната ѝ витринка светеше като капитанска каюта сред бързо потъващия кораб на деня. По-нататък няколко таксита бяха спрели близо до улицата и с това се изчерпваше оживлението на транспортния възел. В далечината стърчаха жилищни блокове с неравномерно светнали прозорци. Последните останали пътници слязоха от високите стъпала на тролея и се отправиха натоварени с пазарски торби, чанти и сакове към домовете си. За миг бетонената площадка се оживи и после отново опустя.

Но той вече я чакаше там. Беше подпрял мотора си до едни храсти, стоеше пред него и пушеше. В момента, в който я видя, очите му присветнаха и се заковаха в нея, а ръцете му се отвориха за прегръдка. Бавно. Широко и все пак не много. Цигарата чакаше с притаено огънче в ъгъла на устата му да премине прегръдката и отново да се върне между пръстите му. Марта се втурна към него, завъртя ученическата си раница във въздуха, скочи и го прегърна с две ръце и два крака. Дългата  ѝ, всекидневно изправяна с много грижи коса се плисна напред и мъжът завъртя настрани лицето си, за да не я запали. Бърза целувка достигна до оголения му врат, там, където страничният цип на коженото му яке беше разкопчан.

– О, чакай, май те намазах с червило – каза Марта и започна да го трие.

– Няма проблем, зайче – каза той, изплю цигарата и проникна с език в устата  ѝ. При първа възможност добави задъхано: – Донесъл съм каска и за тебе.

– Защо не дойде да ме вземеш направо от училище?

Той се засмя.

– Искаш съученичките ти да те видят с мен ли?

Ако не беше само в десети клас, може би Марта щеше да попита „А ти защо не искаш да те видят с мен?” Но тя се почувства разкрита в най-тайните си фантазии и се впусна да опровергава всяка дума поотделно.

– Или може би просто искаш да те видят на мотора? – продължи той.

Лицето му се сви в престорено оскърбление. Бледосините му очи я наблюдаваха закачливо през тесните си зеници.

– Да, бе, на кой му пука за твоя мотор!