Хиляди мравчици

Сложна работа е човешката деликатност.

Така каза Антон К. и натопи лъжицата си в чинията с фасул, побърка с лъжицата наляво-надясно, за да се наслади на гъстотата му и на приятния, златисто-кафяв цвят, след това залапа. След като изяде първите десетина лъжици, Антон К. се поспря и като че ли вече беше готов да разказва. Винаги храненето протича така – каза си той – първо една активна фаза, в която се яде бързо и усилено, мълчаливо; после вече може да се забави темпото и да се разговаря едновременно с храненето. След това идва един период на чиста лакомия, при който ядящият вече не е особено гладен – във физиологичния смисъл – но ненаситната му човешка природа иска да продължи приятният акт на храненето с някои храни, които вече не са толкова за насищане, колкото за удоволствие. В минали времена това да речем са били десертите, сирената, кафетата и коняците. Но в нашето време, лишено от правила и от изисканост…

Така си мислеше Антон К. и му беше смешно, че за такива дреболии като яденето може да се създадат цели концепции, идеологии, кодекси, правилници, класификации и систематики. А още по-смешно му ставаше, като си помислеше, че всъщност за човека, – колкото и да не си го признаваше – яденето и сексът така или иначе си бяха най-важното нещо. Най-важното, естествено, заедно с Духа, който (Антон К. тук вече беше готов да прихне от смях) беше всъщност ни повече ни по-малко упоритостта на човека да не се нахвърля направо върху яденето и върху секса. А да отлага възможно най-много насладата си от тях. Способността да отлага насладите за неопределено далечен момент – който обикновено хората наричат Отвъдно или Рай – беше Духът. И нищо повече. Така помисли Антон К., откърши съвсем малко парченце от хляба и се приготви да разкаже нещо. И без друго останалите трима на масата бяха наострили уши, след като той беше казал това: Сложна работа е човешката деликатност.

– Знаете ли защо казах, че човешката деликатност е сложна работа? – глухо се засмя той.

– Не, естествено – каза един от сътрапезниците на Антон К.

– Защото наистина мисля, че човешката деликатност е такава сила… че може дори да убие човек… А това звучи странно, не е ли така? Деликатност – най-финото… пък да убие?!