Колелото прави пълен кръг

Детето чудо излетя във въздуха. Инфарктният момент сякаш бе изсмукал всяка молекула кислород в 40-хиляднaтa Джорджа Доум в Атланта и пълната до пръсване зала затаи дъха си. Малкото тяло бе набрало колосално ускорение, благодарение на въртеливия момент, създаден от изумително мощно предно премятане, извършено с нечовешка прецизност и сила, при това върху тясна, десетсантиметрова ивица дърво. И ето, че сега нямаше сила на този свят, която да спре полета на хлапето и то се носеше директно нагоре като свистящ малокалибрен куршум… високо, може би прекалено високо – далеч над гимнастическата греда. Момичето увисна за миг в застиналия от напрежение въздух, групира тялото си и най-после реши да каже „Добре де – ще се върна!” на гравитацията. Чакаха я две задни превъртания и сложно приземяване… Приземяване, от което зависеше толкова много.

14-годишната Доминик Мочеану – най-малката гимнастичка в историята на Съединените щати бе поела върху невръстните си рамене огромно бреме от напрежение, национални амбиции и очаквания. За пръв път американският отбор имаше шанс да спечели олимпийското злато. Но за да можеше това да стане, в този ден детето трябваше да се превърне в героиня. Съчетанието ѝ на греда бе започнало точно преди 87 изумителни секунди и неговата дързост, въображение и нереална прецизност бе довело публиката до състояние на изнервена до крайност, истерична еуфория. Малката Доминик влезе в двойното салто със стихийна скорост, като трохичка засмукана от торнадо. Тялото ѝ се превърна в мъглявина, следвана като побесняла комета от кестенявата ѝ опашка. Нямаше място за грешка, нямаше място за падане. Напрежението бе осезаемо. Една десета от секундата продължи цяла вечност и когато детските крака най-после намериха с трясък земята, гимнастичката буквално закова като два кинжала стъпалата си върху тепиха. Перфектен баланс… перфектно приземяване! Цяло чудо е, че покривът на залата остана на мястото си след това изпълнение – публиката изригна като вулкана Кракатоа.

Малко по-късно, за пръв път в историята си, американките си осигуриха златния медал, а пресата нарече отбора: „Великолепната седморка”. Макар че беше преди повече от 16 години, помня добре момента, който остава един от най-емблематичните на последната лятна Олимпиада, провела се тук. Освен мен и още 40 хиляди в залата, един милиард телевизионни зрители гледаха епичното изпълнение на невръстната Доминик, която се превърна в любимката на цяла Америка. Гледаха я и две големи, кафяви, просълзени от щастие очи в малко, бедно селце в щата Илинойс. Очите на най-големия ѝ фен – осемгодишно дете на име Дженифър Брикър.

Днес ще се опитам да ви разкажа нейната безумна, неправдоподобна история, която е свързана по особен начин не само с историята на Доминик Мочеану, но навярно и с вашата и с всяка друга история на този свят. B нея ще се натъкнем на някои странни неща като наемни убийци, ФБР, деспотични злодеи, неочаквани герои, Бритни Спиърс, мистериозно препоръчано писмо, Алберт Айнщайн, озадачени близнаци, наречени Джим, швейцарски психиатър и не на последно място едно вечно въртящо се, идеално кръгло колело…