Силата на думите

Тази събота между два и два и шест на обяд в градинката на Кристал думите решиха да покажат своята сила на човечеството. Иначе денят не беше нищо особено. В градинката пъплеха майки с деца, пиеше се бира, кафе и се разхождаха обичайните минувачи.

Но ето, че две жени се срещнаха и едната каза на другата:

–  Оф! Отивам да върна маратонките, дефектни са. За втори път тази седмица. Ще се гръмна!

В ръката ѝ изневиделица се появи пистолет, тя се стресна, пръстът ѝ трепна върху спусъка, проехтя изстрел и тя се свлече на земята с пръснат мозък.

Втората жена изпищя и започна да повтаря:

– Божичко! Божичко!

Небесата се разтвориха и отгоре се чу дълбок глас:

– Да! Какво има?

Втората жена не успя да каже нищо и на момента припадна.

А една трета жена, нямаща нищо общо с първите две, която буташе количката с детенцето си, като видя тази картинка рече:

– Дяволите да ме вземат, какво става тука?

До нея изникнаха три ниски червени дяволчета с малки, но остри рогца, грабнаха я и я отмъкнаха нанякъде. За късмет детето се разрева и след минути промълви:

– Мама, ла тук!

Майката се материализира до него, изпищя, грабна го, заряза количката и си плю на петите.

Двете момчета, които спореха на пейка наблизо, не видяха нищо от случилото се, така бяха потънали в спора си.

– Я, си еби майката! – ядоса се едното от тях.

И другото момче се оказа голо, а пред него лежеше също така гола жена, която го погледна с най-учудения поглед и му каза.

– Какво правиш, Цеци, мама?

Тримата търтиха да бягат. Майката и момчето търчаха както ги е майка родила.