Хамстер с Дурасел

Това, което Азис направи за мен, никой не е правил, а и не може да направи. Азис синът ми го довлече отнякъде в стъклен буркан с надупчена капачка.

 „Да махаш тая мишка” – викам – „Откъдето си я взел, да ви не смачкам и двамата!” – а той подсмърча:

„Не е мишка, хамстер е.” (тогава още си нямаше име хайванчето) – Хлъц – „Мама ми разреши!” – Хлъц! Тъкмо да му излющя един, когато жена ми, Господ красота да ѝ даде, писна:

„Остави детето, изрод! Не стига, че само си го купи, с негови си спестени два лева… Щото ти никога не даваш пари за нещо, което ние харесваме… Ако искаш да знаеш, това не е какъв да е, а Джунгарски хамстер и знаеш ли какво е характерно за този вид?! Изгражда много силни моногамни връзки!!!

Последният аргумент направо ме срази и го зауважавах тоя мушморок, но не мога така да се предам без бой, та мърморя:

„Само мишка ни е затрябвала. Куче, котарак, а сега и мишка!”

 „Ние обичаме животните!” – отсича тя. Кои „ние” не стана ясно, но „аз” трябваше да се бръкна за клетка с въртележка, хранилка и поилка, пакетирани дървени стърготини, храни и витамини. А също играчки и книга за хамстерите – видове, произход, съвети за гледане… Сто лева с бензина.

Еле някак си отбих атаката незабавно да му вземем другарче, щото така и никой не можа да ни каже мъжки ли е, женски ли е. Поради тази причина го кръстихме Азис.

Азис се оказа нощна птица – по цял ден спи, по цяла нощ беснее. Врътка пустата въртележка като щур – да беше свързана с динамо щеше да огрее махалата. Обаче въртележката пластмасова – кара, кара, па се счупи. Хайде нова – след два дни и тя замина…

„Нали си инженер – Вика жената – Направи желязна.”

 И аз ѝ се вързах на акъла, нали, щото тя го казва ехидно и взех, та направих „желязна”. Стана супер, ама скърца. Скръц, скръц – не се спи. С какво ли не я смазвах – не и не – скърца! Изкарах клетката с Азис на двора, ние живеем на село, времето топло, една луна се облещила и огрява каменния зид – романтика… , а оня ми ти Азис тича ли тича. Щото котаракът застанал до клетката и го дебне, а той драпа да избяга. Викам си, тоя ако изкара до сутринта ще е направо чудо… Ама устиска бе, баси плъшока! На другата нощ същото. И те така около седмица. Чак тогава усетих, че нещо не е наред.

А усетих, че не е наред, щото нали, комшийките станаха много любезни: „Добър дееен, как си, комшу, жена ти да не е на почивка?!” Ама през едното ухо влиза, през другото излиза. Тя, мойта, изобщо не ги трае, та казвам: „А, не бе, тука си е, ама си има работа.” И гледам повече да се не замесвам. Обаче ситуацията ескалира и то по отношение на мъжете им – гледат ме мрачно, навъсено, досега не е било.