3 свръхкратки истории – из „Всичките наши тела“


Трите пъти, когато Х.Х. беше щастлив

Х.Х. живя 90 години, общо взето спокойно и нормално, без особени сътресения. През всички тези години беше щастлив точно три пъти. За два от тях никога не разбра.



До вратата

С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия. Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…

Като малък, когато ме беше страх да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми. Все едно се изпращахме донякъде хванати за ръце, докато минем страшното, после ме пускаше в съня.

Сега можех само да ѝ върна жеста. В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някой.


Ангелът на непрочетените книги

Някъде стоят, виждам ги наредени една върху друга, всички книги, които няма да прочета. Върхът на тази кула се губи в облаците, а най-отгоре стои Ангелът на непрочетените книги и си клати краката.

Някои от книгите още дори не са написани. Тази Вавилонска кула от непрочетено расте ден след ден, все по-внушителна.

Понякога ми се струва, че Бог може да бъде постигнат чрез незнание.

Из сборника Всичките наши тела (2018)