Завръщането на Теди Браун

Теди Браун си беше чист българин от български произход. Роден и израснал край брега на Дунава, той профука парите на баща си и умря (според мълвата) като куче на Ломската гара. Истинското му име малцина знаеха. Може би беше Тодор, може би – Младен, но за сподвижниците му пияници, той неизменно си оставаше Теди Браун.

– Роден съм на десния бряг на Мисисипи от майка индианка и баща ирландец в края на гражданската война – настояваше той с бира в ръка. След тия думи ставаше, вдигаше нагоре бутилката, сякаш казваше „наздраве“ и на румънците отсреща, оглеждаше гордо сътрапезниците си и отпиваше. Теди Браун си въобразяваше, че те му вярват.

Това беше през лятото на една от шейсетте години на нашия век в градината на ресторант „Чайка“, покрай която Дунава все така небрежно си течеше. Теди Браун и неговата компания пиеха на воля под сянката на тополите, а някъде под тях трудовите хора мърдаха по плажа и във водата наоколо. Те не обръщаха внимание на пияниците пред ресторанта, още по-малко на Теди Браун и неговите измишльотини. Само едно десетгодишно момченце, облегнало се на своето ново колело, жадно следеше всяка дума и жест на този особен мъж, в чиито жили течеше индианска кръв. То единствено му вярваше. Теди Браун го забеляза и се провикна към келнера:

– Денко, дай на тоя пич една лимонада! – После стана, намести дочените си плувки с две копчета отстрани и (по всяка вероятност) отиде да пикае.

Когато се върна, Теди Браун смигна на новия си познайник и го прикани да отпие от лимонадата. След първата глътка момчето обикна този върлинест и кльощав чичко с татуирана на дясната си ръка котва и надпис LOM под нея. И то поиска да си има такава, но знаеше, че баща му никога няма да му разреши.

Преди много години, също като него, и Теди Браун си имаше баща, който съвсем не бе ирландец, а богат търговец на зърно някъде от ломските села. Той бе толкова богат, че още с идването си на власт комунистите с удоволствие и убеденост експроприираха всичките му имоти. Пари не намериха, тъй като синът му, Теди Браун, отдавна ги бе похарчил в безгрижие и гуляи и сега продаваше по някоя-друга нива или инвентар, за да бохемства из Лом, но най-вече из София и Европа. Ако се бяха забавили година-две, комунистите изобщо нямаше да има какво да експроприират. Теди Браун съжаляваше за историческата несправедливост и народната власт, но откъде-накъде той можеше да бъде богат и да си живее живота, а народната власт (тогава) – все още бедна! Ето защо, след като отдаде своя общественополезен труд в кариерите на новото общество, Теди Браун се завърна в Лом – сам, съсипан и с татуирана котва на дясната си ръка. И понеже не беше общественоопасен, народната власт го остави да деградира по кръчмите за смях и назидание на новото гражданство с каскети и светъл поглед.