Мама Лома

На светлата памет на моята малка сестра Емилия,
която е живяла само 60 дни, но и досега ме гледа от небесата.

Оная година Дунава го бил прекалил. Разлял се като луд и стигнал чак до Борунските гробища. Водата прогизнала до костите на прапрабаба ми Милка и съпруга ѝ Петко. За малко не ги отнесла в Световния океан – пощадила ги. Хората много се уплашили, а покрай Великден се трупали край новите брегове на реката, за да се дивят и снимат за спомен. Поколения наред не били виждали подобно чудо. През 1942-ра, когато сме били царство, Дунава пак се бил разгневил, но не чак толкова. Тогава той бил замръзнал и спокойно можело да се ходи по него и да се стига до Влашко с коне и шейни. Когато ледовете се стопили, реката силно придошла, ала така и не успяла да стигне до Борунските гробища. Пък и през тая година прапрабаба ми Милка и нейният съпруг Петко са си били живи и здрави. Тяхната дъщеря Надежда – също, а аз – не само че не съм била родена, но дори и дядо не съм имала.

Казвам се Анастасия, но още отсега, а и когато порасна, всички ще ми викат Сия или погалено Сийче. Кръстена съм на света Анастасия Римлянка и знам защо. Незаконният баща на майка ми видял една мозайка на въпросната светица, много я харесал и казал на баба ми, че ако някога тяхното дете си има дъщеря, то тя, баба ми, да я помоли да кръстят момиченцето Анастасия. На смъртния си одър баба ми изповядала на мама, кой е истинският ѝ баща и майка ми, колкото и да била потресена, спазила завета на незаконния си баща. След време за мене това ще си останат най-обикновени балкански простотии, но както се казва – такъв е животът.

Сега, да се върна към моята прабаба Надежда, за която мама ми е говорела много. Значи, баба ми Йорданка съгрешила със своя съсед Стефан, а той бил син на въпросната прабаба, на която той сам бил сложил прякора Мама Лома; бил гледал филма “Рим” на Фелини, та оттам. (На италиански Рим се пише и чете Roma.) Защо го е направил? Не мога да гадая. Може би поради трите букви и благозвучието на сонорните съгласни или поради някаква негова си символика. За Рим се знае, че е вечният град, там е седалището на папата, пък за Лом какво се знае? Само че е край Дунава и едноименната река, които просто си текат и правят пакости, а иначе нищо не помнят. Смешна работа! Мама, която е виждала много пъти своята незаконна баба – нали са били съседи, ми е разказвала, че тази Мама Лома имала огромни и внушителни гърди. Сама си шиела сутиените, тъй като по онова време не само в града, а и в София, не продавали толкова големи номера. (Днес, когато мъжете не са сигурни какво изпълва женските сутиени, вече има всякакви размери.) Именно Мама Лома с невероятните си цици била причината да се роди мама, за което може би трябва да съм ѝ благодарна, иначе без майка ми е нямало да ме има и мене. Светът е една огромна родова община, в която повечето хора са заченати по инерция. Ей така – заради кефа на метаболизма и половия нагон. Разбира се, в основата на всичко са ензимите на любовно-телесното привличане. Любовта, както се казва, побеждава всичко, затова хората трудно се въздържат и си изневеряват (понякога преднамерено и като луди).