Мортен: картография на бягството

Първата си карта Мортен получи една неделна утрин. Донесе му я съседката отляво. Пощаджията ѝ я дал.

– Трябва да си сложите табелка. Иначе може нещо да се загуби.

Мортен ѝ благодари и пое плика. Беше поръчал девет карти на различни градове. С нетърпение разкъса хартията. Първата беше от Буенавентура. Съвсем нова. Още миришеше на прясно. Отиде до леглото и я разпъна. Първо я разгледа отдалеч, за да усети общия изглед. Червените линии на булевардите, скупчените геометрични фигури на отделните квартали. Наслаждаваше се на всяко ъгълче, без да може да разчете нещо. Поседя така минута-две. После се приближи и започна да изследва картата сантиметър по сантиметър. Обходи я от горе до долу и след два-три часа мислено бе отбелязал къщата, ресторантите и изобщо местата, които героят му щеше да преброди.

Към два часа следобед Мортен изхвърли изстиналото кафе и си направи ново. Отпусна се лениво в креслото пред прозореца, който гледаше към вътрешния двор на кооперацията. Някога в средата на площадчето е имало фонтан, но някой го бе махнал и поставил каменна плоча отгоре.

Жилището нае преди седмица. Беше малко, но обградено с прозорци. А на Мортен му трябваше светлина. Наблизо имаше книжарница и магазин за хранителни продукти. Спирката на трамвая беше на три минути пеш, така че покрай кооперацията нямаше голям човешки поток. Това му стигаше.

Вечерта Мортен написа името си на едно листче от канцеларския си тефтер и слезе да го залепи на пощенската кутия. Двоумеше се дали да използва истинското си име, но после реши, че подобна игра създава само затруднения, а и едва ли някой от познатите му ще го потърси в този квартал. Беше почти невъзможно. Така че той спокойно написа “Мортен Бриан Нилсен”, добави с усмивка едно “писател” и залепи листчето. Искаше му се изобщо да не трябва да го прави, но тъй като единствената му връзка със света щеше да е чрез пощата, нямаше как да избегне това.

Двете стаи, които Мортен обитаваше, бяха обзаведени изключително скромно. В спалнята имаше голямо легло, гардероб и зелени пердета. В дневната, която му служеше за писане, бе поставено кафяво бюро с много шкафчета, в единия му ъгъл – компютър, пакет с двайсет празни диска за записване, пепелник и нощна лампа. Едно кресло срещу прозореца, който гледаше към вътрешния двор, отново зелени пердета и етажерка с книги. Стените в помещенията бяха голи с изключение на банята, където имаше огледало. В кухнята нямаше маса, само мивка и хладилник, върху който Мортен държеше две чинии, чаша за кафе, стъклени чаши за алкохол и прибори за хранене. Това бе всичко.

Преди да си легне, той вдигна картата и я залепи на стената пред бюрото. Погледа я няколко минути, след което заспа с леко нетърпение в очите.