Егон и тишината

През едно лято дванайсетгодишният Егон открива магията на движението без звук. Прибира се винаги по-рано от родителите си, баба му е легнала на горния етаж за следобедния си сън и докато той сяда в хола с чаша лимонада в ръка да си почине от прашния път и друсането на училищния автобус, погледът му попада на таванското прозорче в къщата оттатък селската улица. Това е банята на Бергерови, в която всеки ден по това време се къпе голямата им дъщеря Линда. Егон е омаян не толкова от въображението си, което дорисува скритите части от тялото на Линда, колкото от движението, което не издава звук. Прекалено далече е, а прозорецът е затворен и до момчето не достига никакъв шум. Чисти като мелодия движения без звук.

Това е друга тишина, казва си Егон и отпива от лимонадата. Тишина, която не дебне. Не ме е страх от нея. Тя се движи и не мълчи.

До края на учебната година, а и по време на цялата ваканция той ще гледа къпещата се Линда, ще пие лимонада и ще се чувства щастлив и спокоен. До момента, когато един августовски следобед баща му няма да го изненада, върнал се по-рано от работа. Ще влезе, ще види унесения поглед на сина си, ще го проследи до тясното таванско прозорче отвъд улицата и тихо ще излезе. Но Егон е дочул шум, който го е извадил от унеса му.

Александър ще остави случилото се без последствия. Няма да го коментира, нито ще го сподели с някого. Ако се случи някой ден отново да се прибере по-рано от работа, ще влезе в къщата шумно, за да има време синът му да се опомни и да излезе от захласа си.

Но бащата греши в преценката си. Сексуалното пробуждане на сина му преминава през усета за тишината. За тялото без звук, за безмълвната еротика на човешкото движение.