Читателска група 31

Ако на триста шейсет и осма страница ти иде да се откажеш, задължително трябва да спреш. Не, не да се откажеш. Просто да спреш. Веднага. На средата на думата, ако там те е сварило желанието да захвърлиш проклетата книга. Или най-малкото, да надраскаш набързо унищожителен, съсипващ отчет за поредния самозабравил се автор. Или пък да си подадеш оставката незабавно, да си намериш нещо друго, по-поносимо, което няма да изисква това чудовищно усилие, ден след ден.

Аз винаги спирам, без дори да си правя труда да мисля кое е разпалило досадата или раздразнението ми. Приготвям си чай. Правя някои леки упражнения за подобряване на кръвообръщението. Понякога пия успокоителни таблетки, но без да прекалявам. Мисля за щастливите години, когато ще се пенсионирам и никога, никога повече няма да чета. Но дотогава има още доста време.

Разбира се, има книги, които ми се иска не просто да захвърля, ами направо да накъсам на парченца. Или да ги дера бавно, страница по страница. Представям си как увивам в тях пресни, още кървави котлети. Режа зеленчуци върху им. Хвърлям ги в нужника и пускам водата. Книги, които изобщо нямат правото да бъдат книги, макар че какво ли пък значи това в наши дни… Едно време толкова обичах да чета, че мечтаех, колкото и невъзможно да изглеждаше тогава, да си изкарвам хляба с четене. Не, не да бъда критик или да дращя кратки, напомпани до пръсване рецензийки по вестниците, ами ей така, като читател. Ако тогава знаех, че мечтите могат и да се сбъдват, щях да бъда доста по-внимателна – щях да си мечтая, например, да стана секретарка. Най-обикновена секретарка, която съвестно изпълнява задълженията си, а вечер, когато се прибере, у дома не я чака страховита купчина томове, още миришещи на хартия и незасъхнало мастило. Обаче не – понеже винаги премного съм държала на свободата си и с твърде лекомислена страст съм защитавала дори най-незначителните интелектуални удоволствия (по-далеч от тях така и не стигнах) – ето на, наказана съм. Аз съм читател. Професионален читател, на щат към Читателска група 31, а тя от своя страна е подчинена на отдел „Аналитично четене и авторски контрол“ към Министерство на културата. Заплатата ми е скромна, но достатъчна. Винаги съм харчила най-много пари за книги, така че сега, когато ги получавам безплатно, мога дори да спестявам нещичко, което ме изпълва с кротко, заслужено удовлетворение. Имам малък апартамент, еднакво отдалечен както от центъра на града, така и от покрайнините. Бих казала, че разположението му е идеално за човек с моите нагласи. Споменавам го, защото единственото хубаво нещо в моята работа е, че мога да я върша у дома. Понякога графикът ми е толкова натоварен, че по цели седмици не излизам от къщи. Книгите пристигат по куриер, който, след изтичане на срока за съответната поръчка, идва, за да ги отнесе обратно в министерството заедно с папката отчети, които съм подготвила. Случва се, ако куриерът е свестен, а аз съм твърде заета, да го помоля да ми напазарува някои дребни продукти по пътя. Нищо тежко обаче, защото неговата работа и без това изисква неимоверно физическо напрежение – понякога обикаля по адреси със стотина и повече тома на гръб. Затова го моля за съвсем дребни услуги. Например, да ми купи кибрит. Или супа на прах. Или пакетче чай, ако съм стигнала до триста шейсет и осма страница, а моят е свършил.

Всъщност, цялото име на група 31 е  „Читателска група за родна литература (романи)“. Съгласно номерацията, възприета в нашия отдел, тя е последна в списъка. Последна по място, но не и по значимост, както обича да изтъква нашият директор, когато неумело се опитва да ни мотивира да работим повече, отколкото е залегнало в годишния план. Повече, отколкото се налага, бих добавила аз. Съществува едно голямо, основно деление сред читателските групи: групи за чуждестранна и групи за родна литература. Оттам нататък, групите за чуждестранна литература се делят по езици, а вътре във всеки език има, съответно, група за поезия, за разказ и за роман. Същото се отнася и за групите по родна литература. Естествено, колкото и тясно специализирани да сме, понякога се налага да поемаме несвойствени задачи, като четене на експериментални произведения и драматургия, за които не съществуват отделни групи. Тези допълнителни поръчки се заплащат отделно, по хонорарна таблица, одобрена от самия министър. Едва ли е нужно да казвам, че хонорарите са символични. Сравнени с добрата воля, на която неизменно се крепи нашият труд, те са едно голямо нищо. Защото добрата воля на читателя е безкрайна.