Цирк „България”

– Не знам какво да го правя този лъв – каза един ноемврийски ден дресьорът Павел на Павароти. – Ще взема да го гръмна. И всичко да се свърши.

Павароти беше бивш негов колега. Казваше се Петър, но още от едно време му викаха Павароти, защото пееше адски фалшиво. Преди работеше в цирка като клоун, но усети накъде духа вятърът и успя да се преквалифицира в кръчмар. Сега държеше една тенекиена барака в Илиянци, до бившата циркова база. Пачо често се отбиваше при него, за да обмени мисли и да пийне без пари.

– Защо упорстваш? – попита Павароти. – Човек трябва да е луд, за да не вижда какво става. Няма цирково изкуство вече в България, не разбра ли! Колко години ти трябват?

– Сипи още едно – рече Павел. Павароти знаеше, че той няма пари, за да си плаща и обикновено го черпеше. Но всяко нещо си имаше мярка. Пък и Пачо вече от две-три чашки се напиваше, бързо го хващаше. И сега го хвана.

– Питаш ме защо упорствам – разпали се Пачо. – Защото това мога да правя. Защото съм най-добрият дресьор на лъвове в България. Защото без мен това изкуство ще умре.

– На кой му дреме – засмя се с жестоката си клоунска усмивка Павароти. – И аз бях най-добрият клоун. И какво от това. Ти помисли върху предложението на ония.