Солено и сладко

– Татко, бобът е станал.
– Нека поври още малко.
– Да го лазбълкам ли?
– Разбъркай го.
– А това длугото как се казва?
– Това се казва ошав.
– Защо се казва ошав?
– Ами не знам. Така се казва.
– Да го лазбълкам ли и него?
– Разбъркай го. Ама… чакай. Чакай бе! Не със същата лъжица.
– Защо не със същата?
– Защото така. Защото едното е солено, а другото е сладко.
– А питката дали е станала?
– Вече трябва да е станала.
– Да я погледна ли?
– Погледни я. Ама внимавай да не се изгориш.
– Ще внимавам.
– Станала ли е?
– Не.
– Как да не е станала, като е готова бе, човек. Чакай, дръпни се от печката, да я извадя.
– Татко?
– Кажи.
– Защо се казва „станала“, като тя не е станала, а си лежи в печката.
– Ами така се казва. Откъде да знам.
– Кога ще ядем?
– След малко.
– А защо не се смесва солено и сладко?
– Защото ще стане буламач.
– Какво е буламач?
– Когато смесиш солено и сладко.
– Ама нали като ядеш боба и после ошава, в колема ти те се смесват?
– Казва се като ядеш боб и после ошав…
– Добле. Като ядеш боб и после като ядеш ошав… Кажи де?
– Какво да ти кажа?
– Нали в колема се смесват?
– Защото… Ти можеш ли например едновременно да плачеш и да се смееш?
– Мога.
– Можеш чушки.
– Добле де. Не мога. Обаче мама как може? Като си говолим с нея по телефона, тя хем плаче, хем се смее.