Техническа проверка

Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят. Стаята му беше позната като гърдите на любима жена. Издърпа стойката на окачения прибран микрофон към себе си. По навик разпъна пръстите на дясната ръка между него и устата, за да спази препоръчителното разстояние. После натисна плъзгача, придвижи го нагоре, червената лампичка светна, микрофонът беше отворен и той заговори. Гласът му стигна до всички квартали и уши на града:

Внимание!
Внимание!
Внимание!

Това не е техническа проверка!
Това не е техническа проверка!
Това не е техническа проверка!

Това е сигнал за истинско бедствие!
Това е сигнал за истинско бедствие!
Това е сигнал за истинско бедствие!

Чуйте, хора…

Преглътна. Устата му беше пресъхнала. Очите му бяха налудни. Гласът режеше въздуха и се забиваше до отломки в панелките и сърцата…

Щом любов нямам, нищо не съм!
Щом любов нямам, нищо не съм!
ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ!

Микрофонът запращя. Прелетя голяма птица или самолет и покри улицата със сянката си.

Из сборника Техническа проверка (2018)