Ще се случи

Ще се случи. Знам, че ще се случи. Просто няма начин. Вижте какво става по света: Ню Йорк, Истанбул, Мадрид, Беслан, Милано, Краков… Все някога бомбата ще избухне. Може да е в метрото, може да е пред британското посолство, може да е в Ректората. Може – по ирония на съдбата – да е в „Света Неделя”. Дали има нещо в името на църквата, в тази неделност, което предизвиква атентатите? А може и да е в някоя сладкарница „Неделя”. Може да е в „Дон Домат”. В „БИАД”. В „Библиотеката”. В Библиотеката. Но няма да е дело на херостратовци, а на безименни хора със сурови, спокойни изражения. Делови и в същото време вдъхновени. Те взривяват сгради и хора така, както други пишат книги. Нали така или иначе са хора на книгата. Ал-Китаб. В ислямския свят книгата е на огромна почит. Погледнете коя да е страница, изписана на арабица. Калиграфията е развита до степен, която ние въобще не можем да си представим.

Не че знам кой знае колко за ислямския свят. Никога не съм се интересувал специално от него. Чел съм навремето приказки от „Хиляда и една нощ”. Спомням си, че през цялото време хората се превръщаха в животни – в кучета, в газели, в маймуни, в магарета. Не познавам араби. Знам, че в София има, но ги избягвам. А във Варна имало чеченци. Отвсякъде ни приклещват. Та, казвам, не съм голям познавач на ислямския свят, макар че последните месеци прочетох доста неща. Има една хубава книга за исляма от професор Коста Янков, купих си я пред „Света Неделя”, когато още минавах оттам. Коста Янков преподава арабистика в Софийския университет. Последната глава на книгата му е за съвременния ислямски фундаментализъм.

Освен това чета каквото намеря в Интернет. Така или иначе имам много свободно време, откакто напуснах работа. Напуснах работа, защото съм сигурен, че в учреждението ще гръмне бомба. Все някога. Това е неминуемо. Хората, които останаха там, рискуват живота си. Както и онези, които ходят по пазари, по концерти, по лекции, по дискотеки… Близко е до ума, че терористите ще изберат място, където са скупчени много хора. Затова гледам да избягвам такива места. Седя си главно вкъщи. За щастие имам братовчед, който работи в редакцията на един столичен всекидневник, и той ми плаща да правя бързи преводи от английски. Обикновено това са статии за геополитика или за холивудски актриси. Превеждам всичко наред. Статиите за геополитика ги публикуват като препечатки от съответното издание, но тези за холивудските актриси излизат от името на журналистката, която завежда културния отдел. Вторите не са ми особено интересни. Но геополитическите направо ги поглъщам. Докато ги превеждам, пръстите ми тракат бясно по клавиатурата, движат се като оживели и не мога да ги спра. Знам, че скоро двата вида статии ще се слеят. Когато терористите стигнат до Холивуд. Ако Холивуд не ги изпревари.