Tочно свиха, когато го видяха да чака на стоп – суперизтрещелия тип с някава много изциклила шапка, ебаси слушалките и картон от кашонче за снаксове,на който с червен маркер пичът беше написал:
ЗНАМ SHORTCUT ДО МОРЕТО
Вече го бяха подминали, когато решиха да му спрат, той веднага си взе раницата и се затича към колата.
– Към морето, нали така? – пичът им се радва през сваленото стъкло и си маха слушалките.
– Ще те метнем, споко – усмихват му се от предната седалка.
Отварят му багажника, той си отупва раницата от прахта на пътя, набутва я между саковете и се качва при останалите.
Изчакват само камерата след Околовръстното, шофьорът минава вляво и надъхан от музиката от чисто новите колонки, закотвя на сто и двайсет.
– Ей т’ва е песента, еваларка – не пропуска да отбележи пичът, а останалите двама, естествено, не могат да не се съгласят. – А тука има ли USB? Има ли? Щото точно си изтеглих един сет и си викам – ако немате к’во да слушате, мога да ви го цъкна, ей такова, много е силен.
Те си имат какво да слушат, разбира се, но по някаква причина пичът успява да ги зариби. Когато техният трак свършва, той им дава плеъра си, показва им файла и те го пускат, като усилват докрай. Сетът от своя страна наистина се оказва супердобър, така че от тук нататък те вече не падат под сто и шейсет.
– Миналото лято пак така пътувáх към морето – пичът започва да разказва, надвиквайки колоните, – ама бехме тръгнали суперрано, беше яко жега иначе. И точно посрещаме изгрева при Стара Загора, и излезнá некъв черен облак – от обгазяването ли, не знам от к’во, ама нема такъв филм, копеле. А аз нещо се бех замислил и като го видех тоя черен облак да тръгва към блоковете, и си викам – Апокалипсиса, копеле! Сто про нема как да не е дошъл тоя Апокалипсис… Тука можеш да намалиш, ако искаш, че след малко сме надясно.
– Споко, супер сме така – уверено му отвръща шофьорът и продължава да кара в синхрон с музиката.
– А шорткъта?
– Чакай сега, ти сериозно ли?
– Вие нали за т’ва ме качихте? На Вакарел требва да свием.
Всички го изглеждат внимателно, дори и шофьорът забравя за пътя и се втренчва в него през огледалото.
– И за к’во да свиваме, пич, изобщо не разбирам.
– За по-преко – нали за т’ва е шорткът.
– Да слезем от магисталата и да се набием в чукарите, това ли е по-пряко?
– Да. Тоя път е каше – естествено, че трябва да слезем от магистралата. Ей т’ва е отбивката.
Някак си стопаджията пак успява да ги убеди. Шофьорът завива – и той сам не знае защо, колата се спуска към Вакарел, а пичът продължава да им цикли: