Принцеси от Славейков

След десет пропуснати тя най-после връща обаждането и сред шума от асансьора директно зачита есемеса от 5:30 сутринта:

Имаш ли кайма у вас? Спешно е. С пет удивителни. Какво става? Кажи ми, че е някакъв autocorrect.

– Не е. Точно това имах предвид.

– Кайма? Шунка викаше на тревата, ама кайма – за пръв път чувам. Искам да кажа, представи си, ако аз ти пратя такъв есемес в пет сутринта…

– Мога да си представя. Ако си беше вдигнала телефона, сигурно щях и по-добре да ти го обясня…

– Само не ми казвай, че си почнал да друсаш, моля те, спести ми поне това. За наливането ти знам, вече свикнах да си изключвам телефона вечер, ама все пак – има си някакви граници.

– Извинявай, но наистина беше спешно и наистина ми трябваше кайма. Както и да е, няма значение. Вече е късно.

– Направо си е рано, мен ако питаш. Тъкмо извеждам кучето.

– Чух го, още лае, като слезе на партера… Ха-ха, всъщност именно за него си говорих с Ванката днеска.

– С кого?

– С Ванката от Петък, той беше на смяна и нали знаеш – като поприключат с поръчките и още не са затворили – идва най-добрият час да си разлафиш.

– Пиянски изпълнения. После нищо не помниш. Нагледала съм се.

– Зависи.

– Въобще не зависи. Както и да е, какво си говорихте за Лиза?

– Ха-ха, малко е дълго. Ако искаш да те набера, да не те набутвам. Още си ми в безплатните.

– Няма проблем.

– Еми виж, ние с Ванката това и друг път сме си го лафили.  Цяла вечер опитвах да заграждам едно момиче, даже тръгнах и към тях да я изпращам…

– Да заграждаш, това ли е думата?

– Това е.

– Еми ако това е думата, не знам защо си мислиш, че може нещо да се получи.

– Именно, точно това си говорихме – никакъв шанс да си намериш свестно момиче по тая схема. В случая още по-малко, защото уж един час си говорим и всичко е окей, а накрая, като я задърпах към таксито…

Задърпах?