Услугата

Вече бях изгълтал сутрешния вестник заедно с кафето си, но тъй като гледах да отложа началото на работния ден, се задълбочих в обявите. Внезапно погледът ми се закова върху един текст. Отсичане на глави. Следваше номер на джиесем. Обявата беше поместена в рубриката „Услуги“. Не звучеше по-различно от „Поставяне на решетки“, „Цикли безпрашно“ или „Кърти“. Какви са пък тия глави, позачудих се. Сигурно е някаква шега. Или грешка… Продължих да разлиствам нататък. Семката на тревогата обаче беше посята. Не можех да се съсредоточа; думите се търкаляха по редовете, изпразнени от смисъл. Отсичане на глави. Загриза ме любопитство. Станах и се разходих напред-назад из стаята. Знаех, че ако не се обадя, щях да мисля за това цяла седмица…

– Ало? – гласът имаше противен тембър.

– Обаждам се във връзка с обявата…

– Да, кажете – оживи се мъжът отсреща.

– Амии… – продължих плахо. – Какво всъщност предлагате?

– Отсичане на глави! – долових отчетлив акцент. – Мисля, че е написано достатъчно ясно.

– Глави, какви глави по–точно?

– Само собствени.

Едва се удържах да не прихна.

– И какъв е редът?

– Много просто. Попълвате заявление, уговаряме се и… работим. Струва петдесет долара.

– Значи трябва да се видим преди това?

– Да, ще трябва…

Разбрахме се за пет следобед. Предложи ми да се срещнем във виенската сладкарница на Руски. Нямах нищо против.

– А как ще се познаем? – попитах го.

– Аз ще ви позная.