Критска магия

Та значи, една дама от Ираклион все се жалвала, че мъжете не я желаят и няма кандидати нито за ръката ù, нито за онова, другото… А иначе не била нещо грозна, да кажеш, всичко си имала, освен едно. Едно, ама най-важното! Онова, дето не се вижда с просто око, но кара господата по улиците да се обръщат подир задницата ти. И отива тя, значи, при една циганка от Лакос – кварталчето при Южната порта, царството на проститутките, сводниците и пушачите на хашиш, дето приличните люде не смеят да припарят. Тая циганка била много веща в магиите и славата ù се носела по цял Крит, че и отвъд, но малцина се престрашавали да се възползват от изкуството ù, че за такива неща по онова време поповете налагали епитимии, та даже и отлъчвали. Но дамата героически превъзмогнала и страх, и гордост, минала по тесните криви улички, наситени със зловония и потропала на излющената портичка на магьосницата, над която свеждал клони огромен стар лимон. Изплакала си болката, а дъртата ù вика: знам един цяр, но да знаеш, че после няма да вържеш плод. Аз да не съм плодно дръвче, рекла ù дамата. Тогава вземи и пиши. Ще направиш така и така, ще вземеш това и това, ще го сложиш тук и тук… Дамата, както си записвала прилежно в тефтерчето, подвързано със сърма и коприна, изведнъж спряла да пише и зяпнала. Ама така ли да сторя наистина!!? „Така ще сториш, я!“, циганката сърдито дръпнала от лулата си и произвела плътен синкав обръч дим, през който можел да скочи цял тигър.

Прибрала се нажалена дамата. Струвало ù се, че нищо не може да я накара да изпълни предписаната ù процедура. Но като изкарала поредната самотна нощ, дошъл ù друг акъл. Рекла си, по-зле няма как да стане, я по-добре да пробвам, пък ако ще не с епитимии, a с камшици да ме налагат! Грабва се тя и пътува цял ден до едно загубено село в най-южния край на острова – Кали Лиманис или нещо такова. Отива при първия рибар и му казва какво търси. Оня се хили и сучи мустак. Знам я, вика, тая риба, въди се в езерото Вурвурулис и никъде другаде, ама сама не мож я хвана. Аз ще ти помогна, но ще трябва да си развържеш кесията. Ще я развържа, съгласила се тя, макар и неохотно, че била и стисната на всичкото отгоре.

Води я той до езерото през чукарите над залива Агиофаргио. Кристалните му води блещукат като турско мънисто в дъното на една пропаст, отвсякъде – отвесни скали. Тя останала да чака горе, а той слязъл по една козя пътека, съблякъл се чисто гол и влязъл във водата с едно кепче за скариди. Вурвурулис е свързано с морето чрез подземна пещера, където именно се въдела и въпросната много специална риба. Гмурнал се оня, изплувал – нищо. Гмурнал се втори път – пак нищо. А оная се вперила в косматия му гъз, още малко ще падне в езерото. Тогава зад чукарите ударила камбаната на манастира „Света Богородица Одигитрия“ и тя по навик се прекръстила. Рибарят се гмурнал трети път, ама тоя път още по-дълбоко. А камбаната: бам-бам-бам! Дамата вече тръгнала да се тревожи, когато оня най-сетне изплувал. И този път кепчето не било празно! Качва се обратно и носи рибата жива в един буркан. Това ли е? Това е. Па той бил един грозен рибок, не си е работа… Дребен, къде 3–4 сантима, с дебели обърнати джуки, черен като индиго. И гледа лошо. Побили я тръпки, като се сетила какво ù предстои.