Йорданка Белева

Отключване на кръвта, 1953 г.

Раждам се с помощта на връзка ключове. Ето как. Когато дядо овдовял, не знаел за кое по-напред да скърби, въртял се в кръг, объркан от пътните табели на мъката: починалата съпруга, осиротялото невръстно дете, болната неподвижна майка, изгубената младост, ненамерената надежда. Но човекът, ако го оставиш дълго да се върти в кръг, става въртоглав и

Прочети повече »

Внукът на човекоядката

Дойде в средата на учебната година и веднага разбрахме, че е най-красивото момче в училище. Влезе в клас с футболна топка в ръка и я запрати към сърцата ни. Стреля точно, бяхме негови. Принадлежахме му невинно и доброволно. По-късно невинността и доброто щяха да изчезнат. Новият ни съученик също. В началото много му се радвахме.

Прочети повече »

Кедер

На кака Неджна Мога да разкажа с четирсет дървета тази история, четирсет дървета които никога няма да станат гора и незабележимо ще изчезват от пейзажа. Не, това не е зелен разказ и ако има някакъв цвят нека бъде тъмно кафяв, като сакото на съседа. С това сако го погребаха. След погребението велосипедът му осъмна със

Прочети повече »

Късметът на баба Точка

Слаба и висока беше, обличаше се в черно, а черната й забрадка правеше така, че отдалече да прилича на траурно знаме. Свикнали бяхме да я виждаме единствено като приближаващо или отдалечаващо се знаме, навярно от изгубена битка – в зависимост от това дали вече си е купила хляб или върви към хлебарницата. Друго не си

Прочети повече »

Йорданка Белева (р. 1977) е автор на сборниците с къси разкази Надморската височина на любовта (2011), Ключове (2015) и Кедер (2018), както и на стихосбирките Пеньоари и ладии (2002), Ѝ (2012) и Пропуснатият момент (2017). Лауреат на Националния литературен конкурс по повод 150 г. от рождението на Иван Вазов и носител на наградата “Рашко Сугарев” 2005 г. Нейни текстове са преведени на немски, френски, хърватски, арабски, италиански, испански и македонски език.