Оля Стоянова

Добре дошли в Тирана

След смъртта си баща му продължава да живее в Тирана. Не, няма грешка. Преди три дни той пристигна в Тирана за първи път. Един непознат град рано сутрин. Автобусът спря някъде в центъра, шофьорът започна да ръкомаха и да обяснява нещо неразбираемо, а останалите пътници един по един послушно се приготвиха да слизат. – Tова

Прочети повече »

Какво сънуват вълците

Първата част от лова на вълци минава под ключово име „сънуване“ и ѝ напомня уроците по магьосничество на Дон Хуан от книгите на Карлос Кастанеда. От София тръгват още по тъмно, в сънено състояние, по улиците почти няма движение, светофарите премигват в жълто, а в дефилето пътят е леко хлъзгав. Баирите наоколо се сливат един

Прочети повече »

Висока облачност

Гледан от високо, градът е чудовище. Оттук могат да се проследят ясно контурите на тази най-подробна карта на отчаянието –  задънени улици и отвесни стени, пусти каньони, бели петна и строежи, подобни на незараснали рани. Между четвъртия и петия етаж той спира да си поеме дъх и хвърля поглед през прозореца. Небето е сиво, декемврийско

Прочети повече »

Рецепта за арабски сладкиш

Той усети, че нещо не е наред в Йемен. Вярно, не можеше да открие Йемен на картата, но знаците бяха ясни – Самир не се усмихваше, бадемовите сладкиши горчаха, а сиропираните десерти не струваха. – Май става нещо в Йемен. Самир сигурно си има проблеми –  казваше той на останалите мъже. – Не говори глупости

Прочети повече »

Салон Мехди

Баща му си пусна брада. Но не брада като нормалните хора, а почти две педи дълга – побеляла, развята, така че старецът приличаше на някой гневен старозаветен пророк, тръгнал да обикаля квартала с голяма пазарска чанта. Бившият счетоводител държеше под око цените на зеленчуците, стар навик на човек, който цял живот е свикнал да внимава

Прочети повече »

Оля Стоянова (р. 1977) е автор на сборниците Какво сънуват вълците (2011) и Висока облачност (2017), а също и на Пътеводител на дивите места (2011), на романа Лични географии (2005) и на сборника с драматургия – Малки ритуали за сбогуване (2015). Има и четири поетични книги. За последната си стихосбирка Улица „Щастие“ (2013) получава наградите „Николай Кънчев“ 2013 и „Иван Николов“ 2013. Два пъти е носител на награда “Аскеер” за съвременна драматургия – през 2014 г. за пиесата „Покана за вечеря“, която се играе в Театър „София“, и през 2018 г. за „Цветът на дълбоките води“, поставена в Народен театър „Иван Вазов“.