Мирела Иванова
Толкова зима в нас и наоколо
Едит беше привързана към виолетовото си палто като към човек. В гардероба ѝ сигурно висяха поне още десет, дълги и къси, в различни цветове, три прекрасни кожени, които обличаше рядко, но виолетовото палто бе нейното палто, изразяваше различието ѝ, очарованието и хладната ѝ самодостатъчност понякога. Още когато завърши университета и бе разпределена като учителка по
Бермудски триъгълник
Стефчо бил нарекъл кученцето си Рей, на Рей Чарлс. То е сляпо, той е клошар. Седя в някакво префърцунено кафене, пия мартини с много лед и чакам да се появи. Идвал през петък, към пет, и присядал за половин час на тротоара, близо до Насо. Насо също е клошар, но по душа. Инак всяка заран
Мога да изпусна всеки влак
Всеки миг, три, две, една години още, и ще стана на петдесет. Влизам в единственото кафене на Вестбанхоф, където се пуши. Сбутано е в ъгъла на втория етаж и макар съвсем празно, ме предизвиква също да се сбутам в ъгъла. Не бързам, но дори и да бързах, не се отказвам от ритуала си да изпуша
От сряда до събота
Беше се закопчал за страданието си с поне хиляда безопасни игли, но тук, в санаториума, страданието бе част от пейзажа. Оголелите ноемврийски дървеса, безброят от мяукащи и умилкващи се проскубани котки и куцащите, изгърбени, деформирани човешки тела в анцузи и хавлии по особен начин разширяваха тъгата и така я разреждаха, правеха я поносима. Спасявахме се
Сенки
Срещнах го няколко дни преди да тръгна за морето и почти не го познах. Не, не се изразих правилно, познах го, но не можех да повярвам, че натежалият, нагъващ вървешком парче пица, мляскащ и омазан в кетчуп мъжага е онзи Крум, за когото ми бе разказвала Моника. Крум, с когото се запознах по-после, бунтарят в
Мирела Иванова (р. 1962) е автор на сборниците Бавно (2001, 2009) и Всички разкази са за теб (2014), както и на девет поетични книги, сред които са Памет за подробности (2019) и Седем (2018). За книгата “Всички разкази са за теб” е номинирана за наградата на “Портал Култура” и за наградата на “Хеликон”.
Носител е на множество награди, сред които са Наградата за литература на София, наградата за поезия „Николай Кънчев“, националната награда „Христо Г. Данов“ и Наградата за модерна европейска поезия. Понастоящем е драматург в Народния театър “Иван Вазов”.