Едит беше привързана към виолетовото си палто като към човек. В гардероба ѝ сигурно висяха поне още десет, дълги и къси, в различни цветове, три прекрасни кожени, които обличаше рядко, но виолетовото палто бе нейното палто, изразяваше различието ѝ, очарованието и хладната ѝ самодостатъчност понякога. Още когато завърши университета и бе разпределена като учителка по

Стефчо бил нарекъл кученцето си Рей, на Рей Чарлс. То е сляпо, той е клошар. Седя в някакво префърцунено кафене, пия мартини с много лед и чакам да се появи. Идвал през петък, към пет, и присядал за половин час на тротоара, близо до Насо. Насо също е клошар, но по душа. Инак всяка заран

Всеки миг, три, две, една години още, и ще стана на петдесет. Влизам в единственото кафене на Вестбанхоф, където се пуши. Сбутано е в ъгъла на втория етаж и макар съвсем празно, ме предизвиква също да се сбутам в ъгъла. Не бързам, но дори и да бързах, не се отказвам от ритуала си да изпуша

Беше се закопчал за страданието си с поне хиляда безопасни игли, но тук, в санаториума, страданието бе част от пейзажа. Оголелите ноемврийски дървеса, безброят от мяукащи и умилкващи се проскубани котки и куцащите, изгърбени, деформирани човешки тела в анцузи и хавлии по особен начин разширяваха тъгата и така я разреждаха, правеха я поносима. Спасявахме се

Срещнах го няколко дни преди да тръгна за морето и почти не го познах. Не, не се изразих правилно, познах го, но не можех да повярвам, че натежалият, нагъващ вървешком парче пица, мляскащ и омазан в кетчуп мъжага е онзи Крум, за когото ми бе разказвала Моника. Крум, с когото се запознах по-после, бунтарят в