Людмил Станев

Без депресия

Здравейте, пак съм аз с моите епохални открития. През последните дни установих, че най-доброто лечение на депресията е безпричинният смях. Значи, сядате на един стол и почвате да се смеете. Много е здравословно. Малко е нелепо, ще възразят някои невежи. И ето тук е гениалното. Ако много дълго се смеете безпричинно, рано или късно причината

Прочети повече »

История за мечката Сара, циганина Руси, локомотива и Млечния път

Историята, която ще ви разкажа, ми я разказа един приятел, на него пък му я разказал друг, така че началото ѝ се губи някъде около старозагорските цигански села. Най-вероятно тези, които се виждат от прозорците на влака Варна–Пловдив. Те са удивителна гледка – струпани по възвишенията по железопътната линия, изглеждат като едно малко циганско Велико

Прочети повече »

Реквием за бай Йордан и китовете

Моят приятел бай Йордан го няма вече. Не е тук. Излезе и не се е връщал. Близките му ходят на гробището, но аз съм сигурен, че него и там го няма. Там са само костите на някого, който те си мислят, че е бай Йордан. Замина си той и като един пушек душата му отлетя

Прочети повече »

Людмил Станев (р. 1959) е автор на сборниците с разкази Ненакърнимо (1998), Неприятният татарин (2003), По-малко (2004), Няма такава книга (2004), Приятели мои (2008) и  Рязко (2012). По пиесите му “Сън в зимна нощ“ и “Какъв прекрасен свят“ са създадени мюзикъли. Сценарист и съсценарист е на представления и телевизионни поредици. Носител е на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“ и Националната литературна награда „Христо Г. Данов“. По професия е медик в Бърза помощ