Кристин Димитрова

Поговори с мен

Градинката беше свита зад гърба на една административна сграда с начумерени прозорци и няколко жилищни блока, строени по различно време. Висока тухлена ограда отделяше жълта къща, затисната между тях. Приличаше на застаряващ Давид, който вече не знае по кой Голиат по-напред да стреля. По балконите на блоковете имаше неприбрана коледна украса, празни саксии и бутилки

Прочети повече »

Изповедта на една секс кукла

Беше любов от пръв поглед. Той влезе прегърбен в магазина и хвърли бърз поглед наоколо, за всеки случай. Яката на палтото му беше вдигната, а шапката му скриваше очите. При затварянето си вратата удари малка камбанка, и той трепна. За момент се уплаших, че ще хукне обратно на улицата преди да се е огледал добре.

Прочети повече »

Погледни ме в очите

Марта слезе от последната спирка на тролея и се огледа. Вятърът вееше вестници по бетонената площадка. Будката за билети все още работеше и скромната ѝ витринка светеше като капитанска каюта сред бързо потъващия кораб на деня. По-нататък няколко таксита бяха спрели близо до улицата и с това се изчерпваше оживлението на транспортния възел. В далечината

Прочети повече »

Душата ми е зов

Невена Коларова ситнеше по тротоара, стиснала малката си кожена чанта под мишница. Като учителка по български език и литература на нея по два пъти на срок ѝ се налагаше да проверява около килограм и половина писмени работи, но това не беше в състояние да я принуди да си купи по-голяма чанта. Тогава тя специално си

Прочети повече »

Портретът на Дичо Лесов

Дичо Лесов беше пенсионер и живееше във Фейсбук. Преди осем години, когато на пестеливо учрежденско тържество колективът му поднесе китайски часовник и ножичка за пури, Лесов въздъхна, просълзи се, благодари им за дългите години на колегиално сътрудничество и за пръв път разбра, че ще му е приятно да се раздели завинаги с тези гадове. Лесов

Прочети повече »

Кристин Димитрова (р. 1963) е автор на сборниците Любов и смърт под кривите круши (2004), Тайният път на мастилото (2010) и Като пристигнеш, обади се (2017), както и на романа Сабазий (2007). Освен това тя е автор и на дванадесет стихосбирки, сред които Хората с фенерите (2003) и Уважаеми пътници (2018).  Носител е на награда “Христо Данов” 2007, наградата „Перото” в кагетория „Проза” 2017, двугодишна награда „Иван Пейчев” 2018.  Нейни стихове, разкази и есета са публикувани в антологии и литературни издания в 36 държави на 27 езика.