Георги Томов

Не беше тук и си отиде

*** Търкаляхме се по пижами върху дебелия килим в дневната и смехът ни кънтеше из цялата къща. Бихме се с възглавници и тя, разбира се, ме победи. Уморена, заспа отгоре ми. Не помръдвах, упоен от дъхът ѝ – мляко и мед. Отнесох я в креватчето ѝ, завих я и постоях до нея в тъмното. Най-добрата

Прочети повече »

Бадири

Тресло ме няколко дни, оправил съм се, но от уплаха не съм искал да говоря. Докторите не могли да помогнат и баба решила да ми леят куршум. Не ми каза, че отиваме в циганската махала, държах се за ръката ѝ в тъмното и не смеех да я пусна дори за миг. Влязохме в схлупена къща

Прочети повече »

Джендов

Подхванах я, тя затвори очи, отпусна се в ръцете ми и притихна. Стори ми се, че въобще не диша. Паникьосах се. Звъннах на Бърза помощ, казаха да чакам и да не я местя. Линейката се появи след половин час. През това време какво ли не ми мина през главата. Какво искаше да каже с това

Прочети повече »

Онези обувки

Мълчим неловко, по едно време, тъкмо да се качи в автобуса, дъртата лисица ме пита, уж между другото, все така ли с онези обувки простирам. Кимнах, ама тогава изобщо не ми дойде наум каква е връзката. То, помислих си, и преди инфаркта на Стоян… в тази плоскост нещата не бяха баш розови. Не на токчета,

Прочети повече »

Хамстер с Дурасел

Комшията до нас е тираджия – бабаит от най-опасните. Преди време имахме вземане-даване покрай нек’ви кълвачи. Човекът си направи ремонт на къщата, измаза я отвън с хубави ярки цветове, нали, купешка работа, даже вносна. Но много хубаво не е на хубаво. Откъде се появиха тия кълвачи, страхотни фенове на силикона, бе, направо сексуални маниаци! Тя

Прочети повече »

Георги Томов (р. 1961) е автор на сборниците Не беше тук и си отиде (2013), Всичките дни (2016), както и на романите Докато дишам (2015) – в съавторство с Дейна Бренчес, и  Розариум (2017). Преподава  „Ергономия“, „Инженерна екология“ и „Промишлена вентилация“ в Техническия Университет.