Our situation on this earth seems strange. Albert Einstein, My Credo (1932) Това долу трябва да е моето тяло – абсолютно неподвижно, сякаш мускулите му са се стегнали за последно и ще останат така завинаги. Нищо не ме свързваше с разкривените черти на това лице, застиналата в гърч уста, пръстите на ръцете, побелели от стискане на

„…мирисът и вкусът остават неизменни, като душата… жизнерадостно носещи в крехката си, почти неосъзната същност, великото явление “памет”…”– Марсел Пруст. На залез колоната от автомобили едва пъплеше по размекнатата настилка на шосето към Пловдив. Бързах и използвах клаксона и фаровете по-често от спирачката, но на никого не му пукаше. Малко преди града от полето наизлизаха

Стойо съм, по народност трънчанин, кръстен на дядо си Стою, но писан другояче, защото в социализма имало правопис. По документи фамилията ми е Джендов – от името на прадядо ми Джендо, ама Джендов ли съм, не съм ли? Защото фамилията не е въпрос на това кои са баща ти и дядо ти – това да

Виж сега, моето момиче, знам ги аз всичките вицове за свекърви, да не мислиш! Но ще ти кажа и друго – не е лесно да си свекърва. Моята не можех да я дишам. Защо? – ще ме попиташ. Защото не я разбирах, затова. Трябваше синът ми да се зажени, та да се замисля аз каква

Това, което Азис направи за мен, никой не е правил, а и не може да направи. Азис синът ми го довлече отнякъде в стъклен буркан с надупчена капачка.  „Да махаш тая мишка” – викам – „Откъдето си я взел, да ви не смачкам и двамата!” – а той подсмърча: „Не е мишка, хамстер е.” (тогава