Георги Господинов

Сляпата Вайша

С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете ѝ очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша ѝ викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се

Прочети повече »

Божури и незабравки

Познаваха се едва от няколко часа. Той – малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които ѝ оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се

Прочети повече »

Дъщеря

Във влака влезе мъж на средна възраст, който носеше на ръце, както се носи дете, голяма парцалена кукла, облечена в детско яке. – Прощавайте, две свободни места? Останалите пътници в купето се спогледаха и не отвърнаха. – Заповядайте – казах, и му посочих мястото срещу мен. – Само че е едно. – Нищо, тя ще

Прочети повече »

3 свръхкратки истории – из „Всичките наши тела“

Трите пъти, когато Х.Х. беше щастлив Х.Х. живя 90 години, общо взето спокойно и нормално, без особени сътресения. През всички тези години беше щастлив точно три пъти. За два от тях никога не разбра. До вратата С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш. Преди да си отиде баба ми, стопила

Прочети повече »

Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург, един от най-превежданите български автори след 1989-а. Сборниците му И други истории (2001) и И всичко стана луна (2013) са публикувани на различни езици, сред които френски, английски, немски, италиански, полски, чешки, сръбски и пр. За тях и за новия му сборник със свръхкратки разкази Всичките наши тела (2018) през 2020г. получава международната награда “Ceppo”, връчвана в Италия. „Сляпата Вайша”, кратка анимация по едноименния му разказ (реж. Теодор Ушев), е финалист за наградите Оскар 2017. По негови разкази е сниман българският омнибус-филм „Осем минути и 19 секунди“. Влиза в литературата със стихосбирките си Лапидариум (1992)  и Черешата на един народ (1996). Международното признание идва с Естествен роман (1999), публикуван на 23 езика. Другият му роман, Физика на тъгата (2012) печели наградата „Ангелус“ за Централноевропейска литература (2019) и швейцарската награда „Ян Михалски“ (2016). Финалист е на няколко европейски и американски награди, сред които PEN translation Prize, Премио Стрега Еуропео и др. До момента, романът е излязъл на 18 езика.