Емануил А. Видински

Егон и тишината

През едно лято дванайсетгодишният Егон открива магията на движението без звук. Прибира се винаги по-рано от родителите си, баба му е легнала на горния етаж за следобедния си сън и докато той сяда в хола с чаша лимонада в ръка да си почине от прашния път и друсането на училищния автобус, погледът му попада на

Прочети повече »

Може би най-малката улица в София

Това не са просто стълби, това е улица, може би най-малката улица в София: изкачвал съм се по нея, слизал съм по нея, спирал съм на някое от стъпалата й, тичал съм, защото съм закъснявал за среща, тичал съм с нетърпението на щастливото очакване; разхождал съм се бавно с ръце в джобовете на панталона, навеждал

Прочети повече »

Прощално писмо

„Всеки шум рано или късно спира.” Макс Фриш – „Щрихи от един живот” Докато наливаше кафето, жена му седеше неподвижно, вперила поглед във вестника. Беше сигурен, че не го чете, защото тя по принцип не четеше. Нито книги, нито вестници. Може би програмата за телевизията, но после не обръщаше никакво внимание на филма, който беше

Прочети повече »

Мортен: картография на бягството

Първата си карта Мортен получи една неделна утрин. Донесе му я съседката отляво. Пощаджията ѝ я дал. – Трябва да си сложите табелка. Иначе може нещо да се загуби. Мортен ѝ благодари и пое плика. Беше поръчал девет карти на различни градове. С нетърпение разкъса хартията. Първата беше от Буенавентура. Съвсем нова. Още миришеше на прясно.

Прочети повече »

Емануил А. Видински (р. 1978) е автор на сборниците с разкази  Картографии на бягството (2005), Егон и тишината (2015), романа Места за дишане (2008) и стихосбирката Par Avion (2011), преведена също така и на немски език. Съставител е на сборник с разкази от съвременни български писатели, който е издаден през 2018 г. на немски език в eta Verlag Berlin. Текстовете му са преведени на множество езици, сред които английски, немски, полски, хърватски, унгарски, арабски. Занимава се активно с музика и е един от основателите на групата Par Avion Band.