Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят. Стаята му беше позната като гърдите на любима жена. Издърпа стойката на окачения прибран микрофон към себе си.

Отецът отвори входната врата на сивата кооперация. Влязохме във входа и поехме по стълбите – той, двете момченца, презвитерата, гушнала на ръце малката Никол, и аз. Боята по стените беше олющена – като несръчна възстановка на съзвездия в отдавна отарашен планетариум. На всяка стълбищна площадка владееше различен мирис, микс от готвеното в двата срещуположни апартамента:

Молитвата Баща, който тегли детето си на шейнаУстните на жена, току-що изяла зрял сочен плодДа потънеш с въздишка в седалката в очакване на пътуванетоВсе някога да се завърнешСънен да обуеш чуждите пантофи пред спалнятаИзчезващите стъпки в мокрия пясък и шупналата водаДа те заболят гърдите от чистия планински въздухРаницата ти да тежи приятно. Балкон в красив